|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТОДОР И УБАВИНКА ТОДОРКА
Добър юнак с добра коня
Тодор майки си думаше:
- Милинка моя майчо льо,
мала ла, греобернице,
мале ле, неизпрощелнице -
неизпрощяла се душе ти,
неслегнала се костта ти,
дето ни стори роднина
със убавинка Тодорка!
Тодоровата майчица
тя на Тодора думаше:
- Къде я видя, Тодоре?
- Видях я, мале, видях я
на сбора на Дивдядора,
през плета, мале, прънича,
клето ми сърце измича,
че го на ръжен натича,
на огъня го препича.
Изгорях, мале, отидох
като тиквите от пожар,
като пиперя от слана
за туй гидишко момиче,
за убавинка Тодорка!
Пее се на едно от трите хора. Дивдяра е Дивдядово, Шуменско.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.08.2002
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Добър юнак с добра коня. Съст., ком. и бел.: А. Калоянов. Варна, 1986.
|