Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАКЪСНЯЛА РЕВОЛЮЦИЯ, ИЛИ ПОРЕДНИЯТ ШОК В КУЛТУРНАТА НИ ИСТОРИЯ

Ангел Христов

"Информационната революция и културното предизвикателство към България" на инж. Констатнтин Павлов предизвиква дълбок размисъл и тревога. Наистина ли сме пред прага на нова революция, този път информационна, или в контекста на развитието на информационните технологии ние по свой начин провеждаме също своя, макар и закъсняла информационна революция, която, подобно много други преломи в родната ни история, се превръща в шок не толкова за отделните индивиди, за които Интернет отваря широко вратите към света, а за българската държава и държавност.

Разсъждавайки върху проблема, ние не можем да не изпитаме тревогата на съвременници, на които отново е отредено мястото на свидетели поради вечната и тъжна причина - безхаберието на държавата към този основен за времето проблем - глобализацията на света чрез Мрежата, чиито пипала вече са обхванали света и само въпрос на време е и ние да попаднем в хватката й, прекалено здрава, за да се отскубнем от нея, и прекалено примамлива, за да поискаме да го направим.

Поставените обаче от автора на статията въпроси несъмнено са много интересни особено в частта си за мястото на българския език в тоталния свят на Мрежата. Без да политизирам проблема и с риск да звучи шовинистично, бих искал да подчертая съгласието си с инж. Павлов, че езикът ни трябва да намери своето заслужено място в електронната среда, чрез която, поне в момента, САЩ съзнателно налагат английския не само заради софтуера, базиращ се на английския език, но и поради простата причина, че това е един от начините за тотално влияние върху държавите и народите. В този смисъл една от задачите на модерната държава е да защити правото на равнопоставеност на езиците в Мрежата. Това очевидно е осъзнато от страни като Германия, Франция, Испания, Чехия, дори и от Русия, за чиито езици има локализирани версии на Windows и Microsoft Office. Какво е направила българската държава по този проблем? И ще направи ли нещо въобще?! Прав е авторът на статията - у нас на този въпрос не се обръща не само достатъчно внимание, но, меко казано, едва ли някой в правителствата от 89 година насам е помислил за реално осъществяване на последователна програма за връщане на кирилицата в средата на езиците, много по-млади от нея. Още повече и заради това, че в целия свят живеят българи, които биха искали да общуват помежду си на роден език, да четат на роден език класически и съвременни литературни произведения. В такъв случай Българският Великден на министър-председателя Иван Костов ще стане излишен, а един от най-старите езици на света ще заеме достойното си място в семейството на активните във виртуалното пространство езици. И затова очевидно е нужно преди всичко намесата на държавата, която би могла да спре изтичането на талантливите ни софтуерчици за САЩ или Германия, чиято дейност там няма да се отличава от дейността, която могат да извършват в родината си при това в нейна полза - да създадат и внедрят локализирани версии на кирилицата в Мрежата независимо от апетитите на САЩ за тотално господство на английския език.

Подобен подход ще реши и изключително важния проблем за запазване на българската национална идентичност, за съхраняване на народностните традиции, за утвърждаване на културата ни в общото културноисторическо наследство на света. Обидно е в държава с хилядолетна история и богата култура да се налага един паразитен чуждоезичен стандарт. Днес вестниците са пълни с обяви за търсене на млади хора, говорещи отлично английски, немски или испански, като че ли ще работят някъде в посочените страни, а не в страна, характеризираща се с народопсихологически особености, които я отличават от съседните държави и то не в негативно отношение! Присъединяването ни към една икономическа общност, независимо от целите, не трябва да бъде съпроводено с унижощаването на уникалния ни език, култура и традиции само защото се преследва твърде прозаичната цел - печалбата на тези, които инвестират, пренебрегвайки интересите на другата страна. Информационното общество не може да се създава в ущръб на едни нации за сметка на други, които, по силата на историческата обусловеност, са изостанали в една или в друга сфера на своето развитие. Осъзнавайки мястото си в глобализиращия се свят, ние не би трябвало да се примиряваме с налаганата ни посредственост само защото в този момент стандартът ни на живот не отговаря на този в САЩ например. Необходим е държавнически подход, осигуряващ ново държавническо поведение в международните отношения за съхраняване на българския език, култура и традиционни ценности. Признаването първенството на Microsoft не означава, че в нашата страна не следва да се създава софтуер, необходим за напредъка на родната ни икономика, култура, образование, медицина и т.н. В този аспект аз съм категорично съгласен с автора на коментираната статия, “че ни предстои “интересно” време, в което трябва да бъдем мобилизирани докрай и да следваме целите си, ако искаме името “българин” да просъществува.”

Тази е причината да мисля, че културното предизвикателство към България всъщност е поредният шок, предизвикан от неподготвеността ни да реагираме бързо и адекватно на промените, които се осъществяват някак извън нас и държавата ни. За да го преодолеем, единственото ми несъгласие с автора на статията, е нужно не да се надяваме на Бога, а да предизвикаме съзидателните сили в нас и в обществото за ново духовно извисяване, чрез което да съумеем да оставим дълбоки и трайни следи в информационното общество, което сега се създава и скоро ще господства в света независимо от нашите желания и, дано да греша, въпреки тях!

 

 

© Ангел Христов, 2000
© Издателство LiterNet, 04. 05. 2000
=============================
Първо издание, електронно.