Трите книги на издателство „Кръгозор“ относно ученическите писмени текстове са едни от най-добрите методически трудове, появили се в културното и образователното ни пространство в последно време. Поначало българското езиково и литературно образование базира своите цели и резултати върху добра теоретична основа, която често пъти е отчитана като ненужно усложняване на образователния дискурс, но много повече е схващана като уникалност на методическата ни практика, която възпитава широк кръгозор и сложно, комплексно мислене от страна на българското училище. Трите части на „Писмените ученически текстове“ визират различните видове писмени текстове, популярни в нашия образователен процес по български език и литература, като съответно представят стройна система за тяхното изграждане и прилагане в училищната практика.

Важното в поредицата е плавното израстване на възпитаването на ученическата култура, която безспорно започва от езиковите въпроси и стига до абстрактното мислене във форми, символи и сюжети, подвластни на метаосмислянето на текстове от класическата българска литература. В първата част се предлага система на репродуктивните писмени текстове, във всичките техни жанрови специфики, прилагани в училище. Освен че са създали стройна и логична подредба на този вид текстове, Маргарита Георгиева и Елка Добрева си служат и с богат арсенал от практически примери и препоръки, които в максимална степен насочват учителя в неговата пряка работа и го подпомагат в изискванията спрямо избора на теми, структуриране и оценяване на ученическите прояви и възможности за организиране на тези текстове. Създаването на текстовете е премислено и представено както в психологически, така и в методически и педагогически план, отчитат се различните възрастови граници, набелязват се различните техники на възпроизводителното писане и структуриране на текстовете, както и специфичните грешки, допускани от страна на учениците. Със същата умелост е структурирана и втората книга, засягаща съчиняването на текстове като процес. Маргарита Георгиева и Ивелина Савова особено уместно наблягат върху въображението на учениците, като същевременно търсят спазването на крехките граници между изходен и вторичен текст.

Третата книга - с автор Румяна Йовева, вижда процеса на създаване на ученически текстове в по-висш етап, обусловен от вече зрялата възраст на учениците от горните гимназиални класове, които най-вече се справят с тази сложна материя. Визират се съчинение интерпретация, отговор на литературен въпрос, статия, есе, все жанрове, които изискват добра литературна подготовка, улегнал вече аналитичен апарат и, разбира се, самостоятелен поглед върху литературата. Последният компонент се отчита като особено важен, защото за Р. Йовева субективизмът в литературоведските анализи е от особено значение. Редом с това границите на отделните жанрове са ясно набелязани, както са зачетени и възрастовите възможности на учениците от първи до дванадесети клас. Учебните комуникативни ситуации са видени като важен момент при разгръщане на поставените теми, от които ще израсте писменият текст. Обособени са фигурите и на учителя, и на ученика, които са представени не само в своята конкретност, но и като културни персонажи, даващи благодатни възможности за оформяне на личността, чието лоно е българската култура. Йовева привежда огромен примерен материал, предлага много варианти на примерни заглавия, собствени примерни анализи - плод на съвременни методологически достижения, разкриващи различни интерпретаторски техники.

И трите книги вплитат в органичен текст методика, теория, социологически и психологически контекст при създаване на текстовете. Затова техният подход е много повече интегративен, отколкото частнометодически, и в това е голямата им заслуга към една належаща нужда в българската методика - а именно да представят обучението по български език и литература не като отделна ситуация, разиграваща се само в училището, а да го видят като културна ситуация, възпитаваща личности, обозираща литературата ни като културно поле, в което традиция и съвременност се съчетават по интелигентен и обобщаващ начин.

Книгите са и съобразени с училищната програма по български език и литература, и „разширени“ като кръгозор така, че да могат да се ползват и от широк кръг потребители - от ученици и учители до студенти и университетски работници. Те имат статута на учебници, които предоставят широк научен фундамент, „обладан“ във форма и логика, но и с разнообразен практико-приложен материал, който спокойно може да бъде ползван в преките училищни ситуации. Представените изследвания са силно комуникативни, стигащи до широк адресат и в този смисъл отговарят на една отдавна належаща нужда в българската методика - практическото да бъде конвертируем и достъпен модел на теоретичното.

© Антоанета Алипиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 1
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2004, № 4 (53)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 1.