Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГРАНИЦИТЕ - РАЗДЯЛА ИЛИ СЪБИРАНЕ

Антоанета Алипиева

web

Още в самото заглавие на книгата си авторът Славчо Иванов представя водораздела между събития, поети, културни модели, епохи даже... Но заглавието „От век на век. Поезията пред очите на две столетия“ също включва идеята за еволюция, за процесуалност, според която на българската поезия от края на 19. и началото на 20. век се гледа като на единно културно поле, в което вътрешно протичат специфични процеси, едновременно оформящи и заличаващи граници. Така граничните състояния в книгата се номинират като „национално“ и „универсално“, като „традиционно“ и „модерно“, „свое“ и „чуждо“, но винаги между тяхната полярност се търсят вътрешните нишки, които ги обвързват в антиномия.

Така Славчо Иванов сполучливо успява да види не толкова антагонизма, колкото градивните различия и неусетните преливания между Вазов-Величковия културен модел и Пенчо-Славейковите културни жестове, визира кръстопътната Вазова фигура, извеждайки я от традиционната културна представа за патриархалния образ на „народния поет“. Или, както самият автор пояснява: водещата концепция на труда е фиксирането на „мирните в същината си съжителства между творчески личности и поколения, за плавните преливания на процеси, за съвместяването между стилове, мотиви и образи в литературата на Нова България“. Ясно е, че така предпоставени, интерпретативните тези в труда няма да наблягат върху революционните катаклизми, които разделят антагонистичното и непримиримото, а ще се основават на обобщителните полета, в които различията плавно се омесват и после, в процеса на своето ставане, се отдръпват, за да зазвучат като изкристализирали противоположни културни жестове, манталитети, модели.

Въпреки че в изследването на Славчо Иванов недостатъчно са проблематизирани понятията традиция и традиционно, то в хода на самата аналитична процедура тези понятия се изчистват до осмислянето на природно-патриархалния модел в българската поезия, който бива постепенно преодоляван от обособяването на индивида и неговата „горда самота“. Началният текст в книгата - „Ориентации в новото пространство“ - е възлов за концептуалното изследване на поетичния период, видян впрочем в симбиоза с критическите си метатекстове. „Новото“ явно се обвързва с „модерното“ и носи смисъла на радикалност. А „ориентациите“ напипват мъчителните пътища към промените и преодоляванията, за да осигурят континуума на българската поезия от прелома между 19. и 20. век. В този смисъл „традиционните автори“ се оказват и „подранили“, а модернистите - носталгично обърнали взор и към традицията.

Книгата съдържа и отделни портрети на Г. З-ч, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Николай Лилиев, Трифон Кунев. В тях авторът, воден от концептуалната си нагласа, също търси в отделните творчества или произведения граничните ситуации на поетическия континиуум, като „взривово“ и „преломно“ са съпо-ставени със „съжителство“ и „преливане“. Авторът организира интерпретациите си не само в културологичен план, но и като индивидуално съпреживяване на не-обяснимото, като чувствено вникване в тайната на поезията. Така аналитичният дискурс е съчетан с премерена емоционалност, която прави книгата четивна и комуникативна.

Поредният труд на Славчо Иванов отново напомня за маргинализирани имена от българската поезия и критика, които тепърва трябва да се пренареждат и преоткриват. Така единно видени, поезия и критика в един период от българ-ското културно време представят възможен аспект на литературата ни, в който диалогичното повече се интересува от съпричастията, отколкото от отчужденията в българската поезия „пред очите на две десетилетия“. Диалозите разчитат на обобщителните културни модели и техните резонанси един в друг, но и подплатяват своя смисъл чрез отделни произведения, оказали се много показателни за глобалните процеси, протичащи в българското поетическо пространство. От „малкото“ към „голямото“ и от „голямото“ към „малкото“ е една удобна методологическа гледна точка, която изгражда пъстра, сложна и разнообразна мрежа от значения на контекста, пораждащ и пораждан от поезията. Книгата „От век на век...“ е безспорно полезна и за българ-ския учител, който ясно и достъпно би се запознал с явления и процеси, задължителни за преподаване в гимназиалната степен на българското училище.


Иванов, Славчо. От век на век. Поезията пред очите на две столетия. ИК „Славчо Николов и сие“, Шумен, 2001.

 

 

© Антоанета Алипиева, 2002
© Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 14. 11. 2002
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 1, 2002 (подп.: Антоанета Петрова.