Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МНОГО ИЛИ МАЛКО СА 50 ГОДИНИ?

Антоанета Алипиева

web

С юбилейна научна конференция на тема "Образование и квалификация на педагогическите кадри - развитие и проекции през 21. век" Варненският департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите посрещна своята 50-годишнина. Внушително време на съществуване, на изработени и изстрадани години. Пет десетилетия българските учители са имали своята институция, своята професионална закрила. Конференцията с международно участие събра университетски преподаватели, учени от България, Русия, Украйна, Беларус, Македония, много учители, чиито идеи оформиха различни научни секции, посветени на проблемите на българското и световното образование.

Това, че квалификацията на учителите в съвременното общество е повече от нужна, е очевидно. Но по време на форума още по-очевидно се откроиха проблемите, които стоят пред средното ни образование, миговете му на криза в последните преходни години. Докладите, вместо да стъпват върху познати и утвърдени педагогически модели, много по-активно предлагаха нови форми и перспективи по отношение на практическото прилагане на научното познание в училището. Почти лайтмотивно се утвърдиха тезите, че са разбити стабилни педагогически и методически рефлекси; че държавата не подкрепя квалифицирането на учителите; че самото училище като институция все по-настойчиво се превръща в арена на психична и интелектуална дезорганизираност. И ако това бяха негативните акценти, споделени с болка от участниците, то съвсем не липсваше информация и за градивните възможности на българската методика и педагогика. Отчетоха се високите интелектуални данни на българските ученици и учители, манталитетният стремеж на българите към образование, все още съхраненият безкористен патос на нашите учители. Някъде във възела на тези две полярни тенденции в средното ни училище се утаиха моментите на объркване и дестабилизация, които обаче не бива да се гледат (а и не се гледаха) черногледо, защото кризата винаги предполага и започване на ново начало.

Ето към тези нови начала беше ориентирана юбилейната конференция на ДИПКУ - Варна. В нея взеха участие респектиращи имена - проф. дпн Яна Мерджанова, проф. дпн Румяна Йовева, доц. д-р Румяна Кушева, доц. дпн Маргарита Георгиева, доц. дпн Христо Кючуков, доц. д-р Адриана Дамянова, доц. Славка Славова, проф. Сергей Самарцев, проф. дтн Игор Сазонов, проф. дтн Александър А. Жолобов.

В пленарния доклад на доц. д-р Румяна Кушева беше представена цялостна програма за бъдещата квалификация на учителите; за това, как нашите педагогически кадри трябва да се подготвят за новите реалности на един съвременен образователен процес, който все повече се изгражда върху нови технологии, все повече очаква навлизането на дистанционна форма не само на обучението в средното ни училище, но и в квалификацията на учителите. Посочени бяха нови модели на преорганизиране на самата структура на квалификацията и нейната сертификация. В другия пленарен доклад - на проф. дпн Яна Мерджанова, се открои философията на един все още бъдещ за нас проект по подготовката на учителите, за които се отчете, че психологически и образователно са на по-високо ниво, отколкото държавата залага в предложените образователни стандарти. Това дава основание на нашата педагогика и методика да се ситуират пред широки перспективи, които обаче не трябва да почиват само в сферата на теоретичните абстракции и въображание, а се нуждаят от конкретна финансова и организационна помощ от образователното министерство. Заглавието на доклада: "Подготовката на учители в надпревара със самата себе си", е достатъчно категорично за това, че в средното ни училище има широки психологически и социални резерви, които могат да бъдат оползотворени за стабилизиране на постигнати в миналото високи резултати и едва след това - за новите перспективи, които поставя пред нас европейският културноинтегрален контекст.

Докладите в различните секции, въпреки своята тематична и предметна разнообразност, разкриваща богатия спектър от изучаеми дисциплини и вариативна тематичност, говореха почти единодушно, че съвремието - с неговите специфични проблеми - присъства в българското училище, което винаги е било институция с достатъчно опазен традиционен опит и същевременно - с достатъчна гъвкавост, позволяваща му адекватно да абсорбира съвремието и да го предлага в теоретични или приложни модели като завършено и полезно знание. Специално искам да отбележа докладите на българските учители, откликнали респектиращо на тази конференция. Техните експозета предлагаха осмислен и изстрадан опит, систематична и добре обоснована работа, мисъл върху целия процес на преподаване и усвояване на знанията и оценяване на учениците. И въпреки че навсякъде в докладите се афишираше идеята за един по-освободен творчески процес на обучение, който се изгражда върху равноправието между учител и ученици, то в дискусиите в секциите преобладаващо беше мнението, че българският педагогически модел има успехи именно в репрезантативните си възможности и те в никакъв случай не бива да се пренебрегват, тъй като са доказали своята устойчивост не само в България, но и в ред европейски и американски университети.

Докладите на доц. д-р Адриана Дамянова и на проф. дпн Румяна Йовева предложиха теоретични постулати, които поставиха българската методика на нивото на съвременните философски и литературоведски концепции. Симбиозата между научни тези и приложни модели в практиката се наложи в техните експозета като теоретичен постамент, фотографиращи на концептуално ниво техники, които навлизат в процеса на преподаване на литература и които не се задържат само върху канона от изучаеми автори, но и обогатяват хоризонта на очакване с нови съвременни писатели, тези, факти. Особено актуален беше докладът на доц. д-р Адриана Дамянова "Херменевтика, деконструкция, конструктивизъм в образованието", който разгледа границата между полезно и неполезно за нашето образование в рецепцията на съвременни литературоведски методологии. Гл. ас. Людмила Берковска от Софийския университет и гл. ас. д-р Теменуга Тенева от Шуменския университет много компетентно и психологически и социално задълбочено изложиха пред аудиторията нови технологии и тяхната социализация в преподаването по литература в училище. Тези доклади възбудиха спор в дискусиите, чийто основен въпрос беше, доколко интернет пространството е литература, графомания, легалност и доколко това пространство променя психологическите и рецептивните нагласи на българските учители и ученици. Общият извод обаче беше категоричен за всички: интернет навлиза в университети, училища, без него съвременният образователен дискурс вече не може да се състои. Интернет увеличава и активира диалогичността на културния обмен, но същевременно произвежда читатели - продукт без индивидуална насока и потребности. Ето в тези възли се съсредоточиха наблюденията на докладчиците, които се опитаха да видят динамиката на образователния дискурс, да хванат социалната му психология в действие.

Естествено, конференцията не пренебрегна и социалните проблеми, които, метафорично казано, задушават българските учители - ниско заплащане, отказ на държавата от осребряване на квалификацията, недостатъчен материален стимул за тези, които са проявили амбицията да преминат през професионалните квалификационни степени. Всички тези социални конюнктури влияят негативно върху самочувствието на нашите учители, въпреки че всички в обществото им повтарят, че те са негов фундамент, а всъщност на практика им доказват точно обратното.

50-годишният юбилей на ДИПКУ - Варна, доказа важни неща в сферата на нашето образование: на първо място - остро постави наболелите проблеми относно кавалификацията на българските учители и нейната необходима закрила от страна на държавата. На второ място - затвърди представата и увереността, че в нашето училище работят не само много подготвени в професионално отношение хора, но и че това са и хора със съдба, с мисия, които въпреки трудностите на едно неустановено още преходно време са посветили всичките си усилия на българската култура, която има своя равноправен глас в общото културно семейство на света.

 

 

© Антоанета Алипиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 4
© Електронно списание LiterNet, 25.10.2005, № 10 (71)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 4.