КАЗАХСТАН ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЧУЖДЕНЕЦ. ИСТОРИЯ, ГЕОПОЛИТИКА, КУЛТУРА

Антоанета Алипиева

web

През 2013 година се появи една книга, която би могла да остане незабелязана, но би могла и да бъде достатъчно огласена и добре приета от читателя - не само заради прекрасния си пътеписен сказ, но и заради задълбочените си културологични и психологични наблюдения. Книгата е "В сърцето на Азия" с автор Надка Николова, която четири години е била лектор по български език и литература в Казахстан и която е прецизирала наблюденията си в максимален историко-културологичен дискурс. Непосредствените впечатления се ангажират с широка историческа и етнопсихологическа основа, която обяснява не видяното и чутото, а показва един азиатски народ в дълбочинен разрез на нрави, антропология, съвременни рефлекси и континуитет на традиции.

Първата част на книгата ползва подробен исторически разказ за това, кои са казахите и как е възникнала тяхната държава. Любопитна гледна точка за Балканите, които от десетилетия наред се занимават предимно със своя си регион и мечтаят за Централна Европа и Северна Америка. "Непопулярната" за балканците земя на казахите израства чрез география, история, бит, култура, писменост. Колкото Балканите са екзотична зона за Европа, толкова и Казахстан е шокова страна за Балканите, защото в границите й съществуват непознати и неразбираеми нрави, разни религии, разни манталитети, като последните тегнат от източни сокове и жестове, отдавна чужди за "поевропейчените" наши народи. В еволюцията на казахите е отчетен "Великият октомври", който освен че намира благоприятна почва в източните нрави, и до днес носи лепкавите хватки на тоталитаризма. Комунистическото време на Казахстан изобилства от терор, убийства и арести, от пречупени и разпилени човешки съдби. Травматизирано, това културно съзнание в днешни дни едва ли е в състояние да се хвърли с рационална мисъл във водите на модерните общества. Една от големите сполуки на книгата на Николова е именно в неусетното преплитане на минало и сегашност, в разчепкване на възела между азиатските бездни на жестокостта и историческите факти, които в посттоталитарните източни републики винаги облагодетелстват ирационалното и не-еманципирането.

В духа на последното съждение е главата "След разпада", която предоставя и историческа, и мантилитетно-психологическа визия на процеси, които са познати на посттоталитарния свят. Но в Казахстан, както и у нас, комунизмът бавно си отива, съпроводен с вопли и носталгия. Социалните отношения и формати придобиват карикатурен вид, придружени от беззаконие и корупция. Култ към личността, държавен контрол върху частни структури, работническо-селска символика са параметрите на днешната казахстанска "демокрация", която е изтъкана от роднинство, от прикриване на най-елементарните проблеми и конфликти, от разнообразни хватки, доказващи "щастливия" живот на народа. Както авторката иронично обяснява: "[...] щом се появеше нещо неудобно в нета, спираха го за ден-два, блокираха се някои страници, изтриваха се текстове и хайде пак. И така - да живеят слуховете!"

След историческата част на книгата следва лично преживян опит, в който фактите са почти неразбираеми за европейците. Градове, улици, хора, природа израстват в екзотична аура, която обаче е не само на нивото на очите и установяването, а е последица от предходна обществена организация. Израства пъстра палитра от останалия социалистически реквизит и модерните придобивки на съвремието; от гротесктната смесица между исляма и християнството, между Изтока и Запада. Земя, в която историческите трендове се срещат толкова агресивно, че изкривяват формите си. В разгъващия се дискурс изобилстват ирационалните факти, чието обяснение е трудно за европееца. А пък Европа набеждава Балканите в липса на институционалност и рацио. Изглежда източните постсъветски републики влизат в европейската скала на възприятие като тотално далечен и шоков свят, който в този момент е представен само като информация, но не и като опит да се разбере. Ето нещо, с което Балканите, описвани като "гето", като "задния двор на Европа", се снабдяват с малко самочувствие.

Нрави, обичаи, тотеми, табута бележат пътя на Казахстан, страна, в която модерният свят бавно пробива закостенялото патриархално битие. Още повече че манталитетно казахстанската култура по собствен рефлекс не разтваря граници за реципрочност. Читателите си спомнят отминали за България ситуации на фамилиарност, на властови изнудвания, на "здрави" семейства, разбира се "истински" семейства предимно заради институционалната си достоверност. Спомнят си колективите, длъжни да се "сплотяват", като че ли сплотяването ще гарантира професионализма. Читателят тъжно разбира, че индивидуализмът е ако не непозволен, то поне непоощрен. Но и тук Надка Николова е състрадателно разбираща: "[...] лесно е да си добричък и да се усмихваш, когато трудностите ти са временни и разрешими, когато не си гладувал и живял в оскъдица, когато не си бил унижаван и лишен от елементарни човешки права." Тази гледна точка е подкрепена от разказаните съдби на няколко души от Казахстан, и в тези съдби всякак се вижда смазващата лапа на историята, определила човека да се лута в сумрака на дезинформацията, на митовете, на почитанието към властимащите, които, оказва се, в Казахстан могат всичко. Така духовната култура на тази държава е повече положена върху фолклорните традиции, отколкото върху индивидуалните постижения на отделни хора, имащи шанса да се превърнат в емблема на своя народ.

"В сърцето на Азия" предлага и визии върху храната, природата, езиковата ситуация в Казахстан, всичко това придружено с богат снимков материал. Изобщо частта "Казахстан през очите ми" организира сюжетите на ниво преживяване на видяното и чутото. Емоцията силно обагря фактите, интелектуалната дейност осмисля логиката на емпиричния живот, културологичният рефлекс завършва модели на поведение, вписва отделните жестове на хора в общите полета на манталитета. Личното е водеща гледна точка, но това лично е достатъчно богато като култура и информация, че да се влее в живописен и аналитичен пътеписен разказ за екзотична за нас страна. Особен интерес представлява главата "Българите в Казахстан", в която Николова прави и исторически, и актуален разрез на българското присъствие в Казахстан. С разумен сантимент е предадена носталгията и утопиите на етнически българи, разделени от корените си.

Книгата на Надка Николова "В сърцето на Азия" би могла да се ползва и като занимателно и любопитно четиво, и като като психографски портрет на една от посттоталитарните републики, и като културологичен дискурс на геополитически анализи. Огромната информация оформя множество пълноводни исторически води и далеч повече подводни мисловни течения, поднесени с прекрасен език и заинтригуваща образност. Тази книга е едно от постиженията на пътеписния жанр, изведен от историческите дълбини на един азиатски народ.

© Антоанета Алипиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2015, № 2 (183)