Робърт Бърнс

Сълзите ми отново бягат,
изплашени от пролетния дъжд.
Изгубила надежда да се върнат,
ще ги потърся в цъфналата ръж.

Ала ръжта е окосена
и сухи, сламките мълчат.
Останали без своята премяна,
те чакат да ги изгорят.

Така за кой ли път
ръжта е безответна към сълзите.
Огньовете полетата владеят,
но безутешно спят очите.

А аз като посредник съм жесток
и воля пак на чувствата не давам.
Че моите сълзи не са поток,
а сламките - пожар за потушаване.

Персиана Пастухова - 14 год.
Национална Априловска гимназия