Мили рицарю, ти ли уби тъмнината
или свети запалена клечка кибрит?
Пак те дебне във гръб с острие самотата,
пак викът ти напира, под бронята скрит.

Натежа ли проклетата стара рапира
въдворила навремето толкова ред?!
... Този малък часовник върви и не спира,
оцелял като нас с малко хляб и късмет.

Мили рицарю, днес е излишно да спорим
всеки сам е на себе си роб или крал
и се спазват единствено лични закони.
Впрочем, да не говорим за чест и морал.

Всеки крие дълбоко издраскана ризница...
Знам, душата ти тихо до болка трепти
от жестока присъда на лоша орисница.
Но не можем да съдим умиращи дни.

Мили рицарю, имаш конче върху ризата
със цвета на живота, леко вплетен и скрит.
Не усещаш ли - толкова, толкова близо
да горят две запалени клечки кибрит?

Мая Несторова - 18 год.
ПМГ "Акад. Иван Гюзелев" - Габрово