И пак съм тъжна и сама,
душата ми объркана вибрира.
И като птица с отрязани крила
танцуващ залез тихичко умира.

Каква студена тъмна нощ!
Беззвездна е небесната морава.
И само бледата луна
като изстинала жарава,

протяга уморените си длани
и с плахи пръсти къса здрача.
Луна, на твоите рамене
аз тихичко ще си поплача.

Очите ми пулсират във очакване
зениците да се разлистят
и някъде в средата на нощта
се ражда в тях Апокалипсис.

Катерина Ангушева - 16 год.
ПМГ "Акад. Иван Гюзелев" - Габрово