Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Артзона > Румен Ал. Димитров > Изгубеният рай / 2005, № 4 (65)

LiterNet, 2005, № 4 (65)
=============================

РУМЕН АЛ. ДИМИТРОВ

Изгубеният рай

Защо хората са привлечени от красотата на места, неспокойни и застрашителни? Всички тези дивно красиви места и пленителни гледки привличат хората. Те са създадени обаче от разрушителни, унищожителни сили, тяхната дива, необуздана сила е създала тези неудържимо красиви места. Там, където нищо не се случва, геологически отдавна мъртви места, там, където всичко изглежда еднакво и досадно, е почти ненаселено, никой не ходи там доброволно да гледа или живее по тези тъжни места.

Разрушителното земетресение един ден след Коледа 2004 година и последвалите гигантски вълни обърнаха местата, изглеждащи като обещана земя, като последния рай, останал на земята, в гробище за стотици хиляди. Няколко вълни, високи колкото няколкоетажни сгради се издигнаха от хоризонта и потопиха рая в сълзи и мъка.

По някаква случайност съм бил на почти всички засегнати места: Краби, островите Пукет и Пи-Пи в Тайланд, южния бряг на Шри Ланка, Малдивските острови, късчета от изгубения рай, към който човек се стреми с извечна носталгия.

Седейки един следобед на едно островче, захвърлено в Индийския океан, подаващо се едва от повърхността му, което можех да обикаля за 10 минути, аз гледах как леки вълни се разбиваха в далечния риф и си мислех какво ли ще мога да направя, ако сега хоризонтът се издигне на гребена на една огромна вълна. Знаех, че нищо не бих могъл да направя, продължавах да седя и да гледам спокойното гладко море.

Представените тук снимки са от 1999 година (Тайланд) и 2002 (Шри Ланка и Малдивите). Посвещавам на всички загинали от земетресението и цунамито на 26 декември 2004, както и на земетресението на 28 март 2005.

Румен Ал. Димитров - Краби (Тайланд)

Румен Ал. Димитров - Коломбо (Шри Ланка)

Румен Ал. Димитров - Остров Пукет, заливът Пансий (Тайланд)

Румен Ал. Димитров - Остров Пи-пи (Тайланд)

Румен Ал. Димитров - Атолът Ари (Малдивите)


© Румен Ал. Димитров
© Артзона & списание LiterNet, 2005, № 4 (65)