LiterNet, 2005, № 4 (65)
=============================

РУМЕН АЛ. ДИМИТРОВ

Изгубеният рай

Защо хората са привлечени от красотата на места, неспокойни и застрашителни? Всички тези дивно красиви места и пленителни гледки привличат хората. Те са създадени обаче от разрушителни, унищожителни сили, тяхната дива, необуздана сила е създала тези неудържимо красиви места. Там, където нищо не се случва, геологически отдавна мъртви места, там, където всичко изглежда еднакво и досадно, е почти ненаселено, никой не ходи там доброволно да гледа или живее по тези тъжни места.

Разрушителното земетресение един ден след Коледа 2004 година и последвалите гигантски вълни обърнаха местата, изглеждащи като обещана земя, като последния рай, останал на земята, в гробище за стотици хиляди. Няколко вълни, високи колкото няколкоетажни сгради се издигнаха от хоризонта и потопиха рая в сълзи и мъка.

По някаква случайност съм бил на почти всички засегнати места: Краби, островите Пукет и Пи-Пи в Тайланд, южния бряг на Шри Ланка, Малдивските острови, късчета от изгубения рай, към който човек се стреми с извечна носталгия.

Седейки един следобед на едно островче, захвърлено в Индийския океан, подаващо се едва от повърхността му, което можех да обикаля за 10 минути, аз гледах как леки вълни се разбиваха в далечния риф и си мислех какво ли ще мога да направя, ако сега хоризонтът се издигне на гребена на една огромна вълна. Знаех, че нищо не бих могъл да направя, продължавах да седя и да гледам спокойното гладко море.

Представените тук снимки са от 1999 година (Тайланд) и 2002 (Шри Ланка и Малдивите). Посвещавам на всички загинали от земетресението и цунамито на 26 декември 2004, както и на земетресението на 28 март 2005.