Преди още има-няма пет години така наречената ломография
беше излязла на мода и по улиците се срещаха тук-там причудливи персони с
кутийки в ярки цветове или напълно черни, които претендираха, че правят нов
тип фотография, която те наричаха ломография. Името включва в себе си ЛОМО,
един известен завод от времето на Съветския сюз, произвеждащ оптика предимно
за военни цели, но покрай това също и фотоапарати.
Снимките, правени с Ломо, се отличават с необичайното си
цветово изкривяване, в което ломофеновете се кълнат, както и с непринудеността
си и особено силно изразената си експресивност. Обичайната форма за тяхното
представяне са така наречените ломотабла, на едно такова табло може да има
до стотици снимки.
Ломографиите изглеждат лесни и привличат да бъдат имитирани.
Всеки, който е опитвал обаче, знае колко трудни са те всъщност. Особена трудност
представлява подборът и групирането на материала, който често пъти на пръв
поглед не става почти за нищо.
Ломографията е нещо и като фотопънк. Правилата на класическата
фотография биват дефинирани, за да бъдат изцяло оборени: липса на фокус, пре-
или недоекспонирани кадри, необичайно кадриране (основно правило - снимане
от бедро), фалшиво проявяване, употреба на филми с изтекъл срок. Важни са
единствено моментът и емоцията, която се предава на зрителя.
Странно, от няколко години не се чува нищо за ломографията.
Естествено, тя е доста трудна, но къде ли са познатите майстори? Пък и днес
вече има мобилни телефони, които могат и да снимат. С един такъв телефон (sony
ericsson k300), който току-що съм получил като подарък за рождения си ден,
правя и аз един ломоопит. Учуден съм колко е лесно да се правят експресивни
снимки с него, впрочем всеки опит за истински снимки без друго е обречен на
неуспех.