Агата Кристи пише романа "Смърт по Нил" от терасата
на хотел The Old Cataract в Асуан. Гледал съм и филма с Питър Устинов
като мосю Поаро няколко пъти. Пътуването с кораб по Нил е нещо, което трябва
да се направи, престраших се едва миналата година. С кораб през пустинята,
това е парадоксално, възможно е на много малко места по Земята, качвам се
на покрива на големия кораб, реката изчезва и докъдето погледът стига, са
все напечените жълти хълмове и ерозирали скали. Наведа ли се през парапета,
виждам зелената ивица обработваема земя. За древните египтяни Нил е бил просто
"реката", средата на земята. Горещината не се усеща, духа лек ветрец
по реката, породен и от движението на кораба.
И както героите на Агата Кристи, слизам и аз от кораба, прекосяващ
пустинята, и пристъпвам към храмовете, разположени от двата бряга на реката,
отляво са тези, посветени на умрелите, западният бряг, където слънцето умира
всеки ден; отдясно са тези на живите, на източния бряг, където слънцето се
ражда наново. Посещавам храмовете в Луксор, Карнак и Дендера, долината на
царетете и цариците, храма на Хатчепсут, първата жена фараон, виждам мемноските
колоси, посещавам Есна, Едфу, Ком Омбо и Асуан, а накрая и храма на Рамзес
II (Абу Симбел).
Представените тук снимки са от храма на Хатчепсут, от храма
на Хор в Едфу, от Есна, както и от бреговете на Нил. Правени са през октомври
2004 година.
Забележка: Транскрипциите на имената на градовете
може да се различават от арабските.