LiterNet, 2012, № 7 (152)
=============================

ИРИНА ПИДОВА

Закачени истории

Първото представяне на "Закачени истории” се състоя в рамките на фотоизложението "Месец на фотографията" 2012. Кадрите са заснети по време на различни пътувания в България с камера "Киев" 6С на черно-бели и цветни филми с изтекъл срок на годност.

"Закачането, като липса на гравитация - когато нищо вече не те задържа на земята, отделянето от нея, някъде по-горе, някъде отвъд. Да окачиш дрехи, спомени и сезони върху една закачалка и да я оставиш свободно да се вее на вятъра, да излезеш от кадъра и да се върнеш в него, защото кокичетата вече цъфтят. Започват пролетните почиствания на душата, ритуалите по изнасянето на зимните дрехи, нахлуването на кислорода - време за дишане, време за измитане на всичко останало след снега. По-късно през лятото отново окачане - роклите напускат и населяват телата, вечният кръговрат на смяната и преобличането, дългите часове в банята, краткото съхнене. Голотата е само повод за флирт, време за почивка на телата преди нахлуването на есента. Отново завръщане в тъгата, в носталгиите и местата, където сме били, където никога няма да бъдем. Дрехите и душите вече носят своите белези, дюлите падат в сухата трева - кафявите градини на самотата, в които бродим, в които всяка есен се връщаме. Но идва бялото - хартиените жерави поемат на юг, дрехите са последното убежище на хората, и така ден след ден, до следващата пролет." (Владислав Христов)

1 2 3 4 5