|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Артзона > Илияна Илиева
> Миньори от Мадан / LiterNet, 2012, № 5 (150) |
LiterNet, 2012, № 5 (150)
=============================
ИЛИЯНА ИЛИЕВА
Миньори от Мадан
Рудник "Крушев Дол" над миньорското градче Мадан, закрит от
погледи и забранен за външни посетители и има защо. На мене след дълги опити
и чакане пред директорските врати на Главна дирекция - Горубсо най-накрая ми
дадоха разрешително за снимане в мината с условието да е само портретно, без
да се показва реалната действителност и мизерия на рудника. Уверена, че ще
преживея всичко, което ще видя, бях допусната от другата страна и така попаднах
в един кошмар, в който, за съжаление, участваха истински хора. Миньорите, първо,
работеха в нечовешки условия с мизерни, разпокъсани дрехи от годините използване,
стара и опасна техника, неподновявана от 1962 г. от последните немски инженери,
които са обезопасявали мината. До най-ниската точка за слизане под земята
- кота 0 - миньорите се спускаха с една доста опасна клетка, която ги оставяше
в галериите, по които липсваха вентилационни системи. Нямаше нито тръби, от
които да се впръсква вода, за да не се вдишва оловният прах от рудата, която
извозват. Гаранция за връщане няма - само Божията воля. А над земята нещата
бяха още по-страшни. Старите вагонетки, от които трябва да изсипват рудата
за обработка, просто спираха да се движат и мъжете с телата си ги избутваха
с риск да тръгнат и ги премажат... оголени ями с ток и импровизирани дървени
мостчета, по които да се минава, рухваща сграда и хиляди неща, за които даже
ме е страх да си спомням. Ето това са нашите оловно-цинкови находища - Мини
на Смъртта - място, от което силните на деня печелят посредством кървавите
ръце на миньорите.
1
|
2
|
|
|
© Илияна Илиева
=============================
© Артзона & списание LiterNet, 2012, № 5 (150)
|