Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Артзона > Емил Лазаров > Лодки през зимата / 2005, № 1 (62)

LiterNet, 2005, № 1 (62)
=============================

ЕМИЛ ЛАЗАРОВ

Лодки през зимата

Един късен ноемврийски следобед пътувах по крйбрежния път на езерото Шамплейн в щата Вермонт. Табелата на града, в който току-що бях навлязъл, гласеше "Колчестър". Покрай пътя се заредиха типичните дървени къщи, облицовани с пласмаса или с отдавна небоядисвани листове ламаринени ленти, имитиращи дърво, със символични дворове, тук-там отбелязани с къси отсечки ниски огради. Изведнъж еднообразният низ се прекъсна и от страната на езерото започна сиво море от ниски храсталаци, осеяни с белите туловища на лодки. Видях черен път, водещ към пристанището. Когато завих по него, очаквах да видя телена ограда с железен портал, но и двете липсваха. Имаше само будка, маркираща входа, с олющена боя и липсващи прозорци. Не се виждаше жива душа. Малкият залив беше опразнен от лодки. Езерата на тази географска ширина хващат здрав лед през зимата, до 2 метра понякога. Само стар ферибот - очевидно не по силите на крановете на местния док - вяло проскърцваше, щом малките вълни го побутнеха в дървените стълбове на кея. Тръгнах между лодките. Някои вече бяха с покривала, други си личеше, че още са в процес на зазимяване, с инструменти, пръснати по палубите. Някои бяха подпрени с дървени греди, други с бетонни блокчете или тухли. Подпорите на някои бяха обрасли с трева и бурени. Явно не бяха виждали вода тази година. Тази мисъл ме подтикна да снимам. Смятам, че има предостатъчно снимки на сини небеса, лазурни води и бели лодки в слънчеви пристанища, за да допринасям и аз към жанра. Не че има нещо лошо в този тип снимки, но лодките са също като хората - за да са фотогенични, не винаги трябва да са красиви. Последните снимки направих почти по здрач.

Емил Лазаров. Лодки през зимата (1)

Емил Лазаров. Лодки през зимата (2)

Емил Лазаров. Лодки през зимата (4)

Емил Лазаров. Лодки през зимата (3)

Емил Лазаров. Лодки през зимата (5)

 


© Емил Лазаров
© Артзона & списание LiterNet, 2005, № 1 (62)