"Рисуване, изписване със светлина" е точният превод
на фотографията. Със светкавична скорост. Тръпката на лова, на диалога със
слънцето или специалното осветление, бързото намиране на своя единствена гледна
точка. Замижаването, а после очакването на резултата. Недоволството, радостта.
Пълната гама от цветове или липсата им. И човека в тази светлина със света
около него... Така ги чувствам моите светлописи. Как ги правя ли? Това вече
е друго.
При аналоговата техника вторият, лабораторният етап е много
по-бавен от днес. Можеш да си престоиш със седмици в тъмната стаичка и да
не постигнеш кой знае какво. Може и да направиш грешка в процеса и резултатът
да е очароващ. Може... Но трябва да си запознат и с някои лабораторни тънкости.
Освен с играта и капризите на светлината...
Преди десетина години седнахме пред компютъра с вещ млад
приятел. Потърсихме аналозите на лабораторната работа и опитахме една-две
схеми от стъпки. Получиха се доста приятни неща, но от бързане само малко
се похвалихме. Дълги години изпитвах страхопочитание към творението на Джон
Атанасов - жалко е да караш самолет като каруца, щом не си обучен за това.
И не пипах дори и с кутрето... Но дигиталната ми каруца един ден изчезна.
В пясъците на пустинята. С кервана и старите градски шлагери. Седнах и се
престраших. Мисля, че вече имам резултати...
За първо показване в Liter Net.