LiterNet, 2010, № 12 (133)
=============================

ИВЕЛИНА ИВАНОВА

Преходи

Вървя и стъпвам в нищото и нищото ме води...

Онези моменти, когато влизам в нова реалност, по-друга, непозната и чужда. Когато владея единствено себе си и то за кратко. Онези изключителни, трудни и прекрасни мигове, когато в тишината разбирам, че не съм сама. Преходът е гранично състояние. Възбуда, страх и екзалтация от неизвестното. Животът се дели на две - преди и след! Пролетта, времето, самотния човек, лодката по средата на пътя, умиращата звезда и надеждата... Следите от нещо преживяно, органично и истинско. Преходът е онази форма на духа, която констатира и отхвърля рамките на материята. Заради тези моменти и поради тях, аз съм тук! В един свят, изпълнен със съмнения - пожелавам на всеки, да открие Любовта и Вярата, най-вече и първо в себе си.

Падаща звезда Портрет без рамка Домът на рибаря Пророкът Време за път