LiterNet, 2005, № 5 (66)
=============================

ГАЛИНА СТАНЕВА

Нишката продължава...

Обичам да правя скулптури от тел и канап. Доставя ми удоволствие да обличам железния скелет с топлите конци. Противопоставя се твърдостта на студената тел на мекотата на конопа, а при тяхното взаимодействие се постига естествен баланс и добър ефект. Създаването на една подобна скулптура обикновено започва с рисунка, с една линия или с парче тел, смачкано като на шега в ръцете ми. Крайният резултат често е изненада, защото в процеса на работа първоначалният замисъл се променя. Работата до голяма степен е интуитивна, сякаш идеята е била проектирана в мен и в един момент е дошло времето да я реализирам. Затварям очи и се появява представата за силует. Сглобявам форма, която сякаш винаги е била цяла. Когато я завърша, често се чудя, аз ли съм правила това. Изглежда като магия, а всъщност реалният образ е този който ме вдъхновява, но не го пресъздавам такъв какъвто е, а го трансформирам. Искам да уловя моментното състояние на фигурата или предмета, да въплътя чувствата, които предизвикват в мен. Целта е да пресъздам духа на предметите, дърветата, хората... В действителния живот те са различни материи, тук са обединени от общото - от излъчването на нобичайния материал. Нишката е символ на връзката, която свързва събитията в живота. Тя е градивният елемент, който чрез миналото дава надежди за бъдещето, чрез настоящето обяснява миналото, а бъдещето си е бъдеще - то предстои. Нишката продължава преди и след тях - безкрай. Силуетът е изграден от конци, които се увиват около скелета и се натрупват един върху друг. Всяко увиване около него се отразява на следващото, като натрупан опит, като последствие. Постепенно, както се гради стъпка по стъпка пътят към поставена цел. Защо този материал? - Канапът е с цвят на глина - земен, достъпен. Позволява да го комбинирам с всякакви цветове и материали, да го преплитам с миди, камъни, дърво и всичко, което ми хрумне. Използвам в работите си и цветни акценти, с риск да разрушат цялостта на формата. Не мога да спестя жълтия цвят на слънцето, зеления на короната на дървото... Искам да създам един приказен свят, където и тъжните неща са пъстри и дават надежда, че всичко хубаво предстои. Има една приказка, в която момъкът проточва нишката на вълшебното кълбо, за да не се изгуби по обратния път. Това е и моят начин да вървя смело напред.

Девойки - 1, 120/64/36 см Девойки - 2, 120/64/36 см Гора по залез - 110/70 см Весела - 120/30/40 см Колело - 80/70/30 см