Живея в един град край морето и много обичам безкрайната
шир на водата, но ми липсват високите планини и прохладата на горите. Създавам
образи на дървета, за да съм по-близо до тях по някакъв начин. Всяко дърво
е различно. Както при хората един е със сини очи, друг с кафяви, някой има
крив нос или съвършено прав, а косите им... При дърветата също е така - всяко
има своя душа. Те са гордо изправени към слънцето или леко приведени, с изящни
прави клончета, или с дълги и криви. Стъблата им са дебели или тънки и крехки,
едва закрепнали...
Иглолистното дърво, със своя вечен стремеж нагоре, излъчва
щастие и младост. За хората то винаги е било и символ на празнично настроение.
Дълбоката му тъга разчитаме само по горчивите капки смола, които се стичат
по стъблото му.
Смяната на сезоните е като спирала. Повтарят се вечно: пролет,
лято, есен, зима, пролет, лято, есен, зима... но винаги са различни, неповторими.
Дърветата са отражение на тази промяна, облечени в бяло или в златно, или
в зелено... През лятото хората са радостни, дрехите им са пъстри. Лятното
дърво е поело от техните празнични цветове и част от спиралата на сезоните.
В нощния покой дърветата шушукат, полюшвани от тих ветрец.
Клоните им не са уморени от стремежа към слънцето през целия ден. Сега те
са насочени към луната. Когато тя е ниско над хоризонта, човек може да види
силует на дърво, което сякаш я докосва. По стъблото му играят нощни отблясъци.
Нощното дърво.
Вълшебната гора е пространство, изпълнено с форми и цветове,
със спокойствие и тишина. Тя носи радост. Когато човек забрави колко е хубав
светът, там може да се откъсне от сивата пътека на мислите.