LiterNet, 2012, № 8 (153)
=============================

ЕЛЕНА МИРЧЕВА-ХЕЛЪН

Икони

Дълъг и интересен е пътят, който изминах от момента на претворяването на Св. Иван Рилски върху първата си икона, та чак до сега… Имам много нарисувани, подарени и продадени икони. През 2006 г. направих една прекрасна изложба на икони в регионалната библиотека "Ст. Чилингиров" в гр. Шумен, в тъмнината на залата светеха свещи, които частично осветяваха иконите… на пианото свиреше Момчил Маринов.

Под ръководството на проф. Любен Прашков през 1997 г. участвах в изписването на църквата "Св. Георги" в гр. Мадан. Сама съм изографисала два параклиса, първият, през 2007 г., параклиса "Св. Дух" в с. Малево (на 45 км от гр. Смолян), а вторият, през 2009 г., параклиса "Св. Мина" в двора на замъка Leinzell (на 65 км от Щутгарт, Германия).

Има много богословски условия, които се опитвам да спазвам, докато рисувам и всеки път нещо пропускам, постепенно осъзнах, че само по Божията милост нарисуваното от мен ще бъде чисто и прието, като нестихващ копнеж към божественото.

Иконата като образ притежава не само художествената стойност на световното приложно изкуство, тя преди всичко е подчинена на ортодоксалния православен смисъл. Иконата като образ не копира заобикалящата ни действителност, не е и фантазия, а с идеите и изразните си средства е символ на вечен живот. Ние, иконописците, рядко се подписваме на иконите и стенописите, които рисуваме. Аз специално винаги чета и спазвам "Ерминиите", но не копирам боговдъхновените образци на икони и стенописи. Няма нищо лошо в това да се копира, както и да се стремим към личното изживяване на Божието откровение.

Св. Йоан Рилски Исус Христос Изгонването на Адам и Ева от Рая Йоан Кръстител Св. Великомъченик Георги