LiterNet, 2009, № 9 (118)
=============================

ДОБРОМИР ГЕОРГИЕВ

Комини +++

От хилядолетия човек обитава Земята и по-голямата част от времето прекарва в колиба, къща, сграда. Oсновите на къщата са корените й в земята, коминът - нейният завършек. Но той е и плодът на този корен и създава невидимата връзка между земя и небе чрез дима - духът на къщата-човек. Коминът е послание към небето. Чрез него може да се направи заклинание, да се отправи молба, желание или проклятие. А димът (пушекът) е контактът на човека-къща с небето, докосването му с него. Коминът е част от къщата; част от кухнята; част от зимата и част от лятото... Част от живота. Коминът е фалическият символ на къщата. Земя - човек - къща - живот - дим (пушек) - небе... Осмисляме ли тази верига, как свързваме къщата и небето? Как възприемаме комина - като шапка, като поглед, като пробив към небето, към духа?

Коминът е протягането нагоре, стремежът на къщата към небето, нейният финален вертикал. Той е единственият отвор на къщата, който не може да се залости и през него влизат и излизат дори мечтите на децата (Дядо Коледа например)... Коминът може да подсказва камина, старо вино, мирис на дърва, на печено, аромат на скъп парфюм, да говори за спокойствие, благополучие, сигурност... Коминът може да подсказва и друго - стара печка, мирис на зелник, греяна ракия, туршия, евтин тютюн, несигурност, недоимък... Днес коминът е повече спомен, част от традиционния, обикнатия образ на къщата, превърнал се в поетичен знак на старината...

Димът е станал пушек, дори смог, който пречи и вреди на небето и на нас, хората. Но ако човек осъзнае силата на дима, като послание нагоре към небесата, може да го промени към добро, може да постигне духовния контакт: човек - къща - комин - небе - дух. Мисълта за комина-шапка неизбежно включва покрива, от който се издига коминът. Ако нещо в покривите се промени, ще просветне и образът на сива София. Тогава ще можем да разгърнем нова страница в поезията на покрива. И тогава може би хората ще гледат нагоре...

Химн Комини +++ (1) Комини +++ (2) Децата, които нямаха време да пораснат Пластове

© Добромир Георгиев
=============================
© Артзона & списание LiterNet, 2009, № 9 (118)