Цивилизацията се дължи на празноскитащите, на безработните, на лудите. Цивилизацията
започва, когато един човек окове друг човек с веригите на робството и го задължи
да работи за двама, а веднъж освободил се от задължението да си печели хляба,
може да се вгледа в звездите и да се запита:
"Защо се въртят така? Защо изгряват сега тук, а утре там?"
Безделникът е един от най-дейните хора.
Трудолюбивите изпитват голямо отвращение към безделниците, защото безделниците
ги проверяват, защото се спират и се вглеждат как те работят и дали работят.
Ерудираността в повечето случаи е особена форма на умствена леност, на мързел,
на безделничество, средство да се отърси духът от обепокоителните грижи и
тревоги. Също и манията да се пътува, която според мен е породена не толкова
от любов към местата, които човек посещава, колкото от омразата към тях. Много
от хората, които се подават на пътешественическата страст, го правят, защото
бягат от всяко конкретно място; те не могат да се спрат никъде. Не ги привлича
мястото към което са се запътили, а ги отблъсква мястото, което напускат.
..................................................................................
- Той е много трудолюбив човек, все нещо учи...
- Така е, какво друго му остава да прави?