 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ИЗ "13 СЪСТОЯНИЯ НА
ЕДНА ИЗКУСТВОВЕДКА",
2-РО СЪСТОЯНИЕ
Борис Роканов
велпапе, сангин, 90/130
Винаги ме е възмущавала, както възмущава и много други, прочутата басня за щуреца и мравката. Егоизмът и безчовечността на мравката са очевидни. Защото нещата всъщност са по-други, мравката, докато се труди, се развлича с песента на щуреца.
Сигурен съм, че най-големите прояви на храброст са рожби на страха. По същия начин може да се каже, че най-плодотворните усилия на човешкия дух са рожби на мързела, на безделничеството. Човек се труди, за да избегне труда, труди се, за да не се труди. Какви невероятни големи усилия полага човек, за да не се труди!
А освен това кой може да каже какво точно е трудът?
На безделниците, на поетите дължим цивилизацията. Повече отколкото на тъй наречените работни и трудолюбиви хора.
А освен това кой може да каже какво точно е трудът?
© Борис Роканов
=============================
© Артзона & списание LiterNet, 2009, № 5 (114)