8. РОБИНЯ И СТАРА ПЛАНИНА

За правда и за свобода

Турчин ми кара клета робиня.
Люто я кара по люта слана,
бие я, бие по бяло лице:
- Мари, хвърли си мъжкото дете!
А робинка му тихо говори:
- А бре турчине, бре друга вяро,
как да си хвърля мъжкото дете,
като съм ази попова снаха,
попова снаха, дяку невеста?
Не съм родила девет години,
та па се пукна проклета пролет,
та ми хокнаха клети боляри:
"Биле за глава, биле за рожба!"
Всяка си даде златния гердан,
та си купиха биле за глава;
ази си дадох златните гривни,
та съм купила биле за рожба,
та съм родила мъжко детенце.
Па седна турчин да обядува.
Робинка узе мъжко детенце,
та го отнесе на планината,
па му направи от павет люлка,
та я направи за две елици,
та па си тури мъжко детенце,
та го залюля и запея му,
и запея му и заплака си:
- Нани ми, нани, мъжко детенце!
Тебе е майка Стара планиа,
до две елици - две мили сестри;
духна ще ветрец, полюля ще те,
до ще кошута, подуи ще те!
Глас е дошъл от планината:
- Иди си, иди, млада робинко,
ти немай грижа за мъжко дете,
ази съм майка на мъжко дете,
до две елици - две мили сестри;
духна ще ветрец, та ще го люлей,
валя ще дъждец, та ще го баня,
до ще кошута, та ще го дои.
Па си отиде млада робиня.
Стара планина - стара майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.