14. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА

За правда и за свобода

Велчо Маряци думаше:
- Маряцу, бяла коконо,
я ми дрехите събирай:
кинтиша най-големия,
винидишките чорапи
и сукнента антерия -
аз на черкова ша ида.
Маряца Велчу думаше:
- Не ходи, Велчо, в черкова,
заканят ти се турците,
като та, Велчо, уловят
и ша та, Велчо, затрият!
Велчо Маряци думаше:
- В черкова няма да ходя -
аз на Цариград ша ида,
турците да наковладя:
какви са глави дигнали -
раята рахат не седи!
Току туй Велчо издума,
дворът са пълни, нанълни;
а чи си Велча фанаха,
опак му ръце вързаха
и го в тъмница запряха.
Доде са зора зазори,
те ги петима събраха:
Велчо ми, Велчо Жъмджия,
и хаджи Юрдан Брадата,
Иванаки Вражалията,
Николи Гайтанджията,
Йоргито Арбанасчиту.
Като слънцето изгрява,
карат ги, ша ги обесят -
сичките на даръжата,
пък Велча на портиката.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.