Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

1. МОМЧИЛ ЮНАК И КРАЛ ВЪЛКАШИН

За правда и за свобода

Бог да бие Момчила юнака,
Оти чести на Нова Пазара!
Ако чести, защо либе води?
Шетнало се Момчилово либе,
Шетнало се уз Ново Пазаре,
Сретнала е краля Вълкашина.
Па говори на краля Вълкашина:
- Добра среща, Момчилово либе!
Отговори Момчилово либе:
- Дал Бог добро, кралю Вълкашине!
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
у Момчила се у свила одиш,
моя да си, у сърма би била!
Отговаря Момчилово либе:
- Ако можеш Момчил да погубиш,
язе тебе за либе че земем.
Проговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
ако можеш Момчил да издадеш,
да издадеш, да си го погубим!
Отговаря Момчилово либе:
- Че издадем, оти да не можем!
Отговаря краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе!
Че подраним рано отзарана,
Та че идем у дивого лова,
да си ловим тая дива лова,
дива лова шати златокрили;
ти го прати със мене да иде,
и он д иде лова да си лови,
ега можем да си го погубим.
Ка е било вечер до вечера,
Бог да бие Момчилово либе,
Никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
на коня му крила опърлило,
под крила му рани разранило,
и рани му с катран намазало,
и сабя му с калай запоило.
Ка е било рано отзарана,
По си ока Момчилово либе:
- Диг се, диг се, Момчиле юначе,
диг се, диг се, да би се не дигнал:
сви юнаци у лова ойдоа,
а ти лежиш у мека душека!
Стана Момчил низ меки душеци,
та изведе коня низ яхъре,
та постегна коня крилатого
и забрънчи сабля димиския,
па си яхна коня крилатого,
па си гони сговорна дружина,
па ги гони, та па да ги стигне.
Па си стигна краля Вълкашина,
па го стигна Момчил добър юнак.
Проговори краля Вълкашина:
- Фала вамо, сговорна дружина,
не ловете тая дива лова,
нел фанете Момчила юнака.
Фанете го да го погубиме!
Събраа се сговорна дружина
да си фанат Момчила юнака.
Дочул си е момчил добър юнак,
па побегна назад по друмове,
па на коня потио говори:
- Литни, коню, да би да не литнеш,
са чем младо язе да погинем!
А коньо си на Момчила дума:
- Фала тебе, Момчиле юначе,
я чем тебе до кале утекти,
ама ти е кале затворено.
Бог да бие твое първо либе,
никак не е у яхър улезло,
са улезна и пакост направи:
изгори ми тия леки крила
и под крила рани ми разрани,
и ми рани със катран намаза,
твоя сабя със калай запои.
Коня му е до кале утекъл;
Каго прийде на негови двори,
Па си ока Момчил добър юнак:
- Фала тебе, сестро Ангелино,
стани, сестро, порти ми отвори!
Отговаря нему мила сестра:
- Леле брате, Момчиле юначе,
Бог да бие твое първо либе!
Излъга ме мене да си плете,
та ми коси за дирек запои,
та не можем, брате, да си станем!
Отговаря Момчил добър юнак:
- Тегли сестро, та коси оскуби,
коси, сестро, па че ти пораснат,
мила брата нигде не че найдеш.
Тръгнала е Момчилова сестра,
Тръгнала е та коси оскубла,
па улезла у ладни зевници,
та изнесе деведесе лакти,
деведесе лакти бело платно,
та прехфърли през високо кале.
И Момчил се по платно фанало.
Вече Момчил на върх да излезне,
Да излезне, у двори да рипне,
Бог да бие Момчилово либе!
Пристигнало Момчилово либе,
пресекло е това бело платно
и Момчил си от надвор паднало.
И пристигна краля Вълкашина.
Тогай търгна Момчил добър юнак,
търгнал си е сабля димиския,
сабля тегли, сабля не се вади.
Проговори Момчил добър юнак:
- Фала тебе, кралю Вълкашине,
нели тизе мене че погубиш,
да погубиш мое пръвно либе,
да залюбиш моя мила сестра!
Погуби си Момчила юнака.
Па улезна у равни дворове,
улезна си краля Вълкашина,
па се качи на високи чардак,
па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я изнеси Момчилови чижми
да обуем, дали тамън че са!
Ка изнесе Момчилово либе,
ка изнесе Момчилови чижми,
ка ги везе краля Вълкашина
да обуе Момчилови чижми,
двете нодзе у една е турил,
па не могъл чижми да изпълни.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови кожух
да облечем, дали тамън че е!
Ка облече Момчилови кожух,
два аршина по земи повлече.
Па си дума краля Вълкашина:
- Фала тебе, Момчилово либе,
я донеси Момчилови калпак
да го турим, дали тамън че е!
Ка си тури Момчилови калпак,
Калпак му се на рамене опре.
Проговори краля Вълкашина:
- Бог те било, Момчилово либе,
ти издаде най-боле юнака,
та мене ли добро че помислиш?
Па погуби Момчилово либе
И залюби Момчилова сестра.

 


Софийско (СбНУ 2, с. 84).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.