|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
54. * * *
Народни песни на македонските българи
Вила се лоза виена,
не ми е лоза виена,
лю ми е Янке девойка.
На две ми порти стояше,
сребрен ми венец държеше.
От там помина кадия,
кадия ефендия.
Едно ми лудо караше,
оковано, овързано,
дур пот коньо оковано,
бели ръци наопако.
Мома му се насмеяла:
- Що ти пърлега, юначе,
бели ръки наопако,
като на мома колбае.
Що ти пърлега, юначе,
букагите на ногите,
като на мома кондури.
На кадия зборува:
- Ой, кадия ефендия,
защо гу овързахте,
овързахте, оковахте?
- Янке ле, Янке девойко!
Една е мома целивал.
Я лудо й вели, говори:
- Ой, кадия ефендия!
Кога се сретат две стари,
как се криво прогледнуват.
Кога се сретат две млади,
бре како се милно прогледнат!
Просеник, Серско; хороводна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске
песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович.
Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.
|