4. * * *

Народни песни на македонските българи

Варай, Недо, бела Недо!
На Неда са гости дошли
Недините девет брата,
девет брата, осам снахи
и осамте мушки деца.
Те са яли и са пили
тукму три дни и три нощи.
Нединото милно внуче най-малкото
припи му се студна вода.
Вода се е довършила,
те му Неда дават ройно вино.
Той нейке ройно вино,
на Богом се верно моли:
- Ой ти, Боже, мили Боже!
Я осамни, я призори,
ке си умра за водичка,
ой водичка, ой душичка!
Неда й се нажалило,
зела е Неда нова стомна,
тай отиде на бунаро,
да налее студна вода.
Никна вода да налее,
сенка й се засенило
и га си е исправила,
не е била мала сенка,
лю е била стара юда,
стара юда самовила.
На Неда си зборуваше:
- Варай, Недо, бела Недо!
Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека.
Я Неда й зборуваше:
- Варай, юдо самовило!
Йостави ме да си йида,
да занеса студна вода,
че ми плаче милно внуче
за студена вода.
- Айде, Недо, пред менека,
пред менека, сос менека.
Я Неда й зборуваше:
- Варай, юдо самовило!
Йостави ме за Великден,
та си яла на Гюрговден,
пот сенките на люльките.
Послуша га стара юда,
оставила бела Неда.
Отиде си бела Неда,
ухилена, ожалена!
Недините девет брата
на Неда си зборуваха:
- Варай, Недо, милна сестро!
Що си толко ожалена,
ожалена, уплачена?
- Варай, варай, моите брати!
Дил' ми язи отидо на бунаро,
никна вода да налее,
сенка ми се засенило.
Не е било мала сенка,
лю е било върла юда,
върла юда ссмовила,
та ми вели и говори:
"Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека."
Я язи й се помолила:
"Варай, юдо самовило!
Остави ме да си ида,
да занеса студна вода."
Я юда ми зборуваше:
"Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека."
Те й вели и говори:
"Варай, юдо само вило!
Остави ме за Великден,
та си яла на Гюрговден,
под сенките на люльките."
Я брати й зборуваха:
- Варай, Недо, бела Недо,
бела Недо, милна сестро!
За това грижа ми бериш.
Ке ти чина църно рухо,
църно рухо калугерско,
белке юда не познава.
Облече се бела Неда
църно рухо калугерско,
стана Неда, та отиде
под сенките на люльките.
Ето юда де дохода,
та й вели и говори:
- Варай, Недо, бела Недо!
Що си, Недо, применила
църно рухо калугерско?
Айде, Недо, пред менека,
пред менека, сос менека.
Стана Неда, та отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович. Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.