|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
312. * * *
Народни песни на македонските българи
Ветар вее в езерото,
чума мрие в селото.
Се се село разбегало,
бела Неда не бегала,
дома седи, платно ткае.
И отиде църна чума,
на Неда й говореше:
- Леле, Недо, бела Недо!
Дай ми, Недо, от платното,
от платното до два лакта,
да завием машко дете,
машко дете чумяче.
Бела Неда й говореше:
- Бегай тува, чърна чумо,
не ти давам ни пол лакот,
а камо ли до два лакта.
Се разлути църка чума,
на Неда й говореше:
- Леле, Недо, бела Недо!
Ке ти удрем девет бракя,
девет бракя, уще девет братучеди.
- Леле, чумо, църна чумо!
Моите бракя не су тува,
се отишле надалеко,
надалеко Шар планина.
У ще така зборуеки,
приклукаха вити порти,
на портите Недините,
Недините девет бракя,
уще девет братучеди.
Ги удрила църна чума,
сите глава превързали,
на Неда й говореха:
- Леле, Недо, наша сестро!
Ни е удрила църна чума.
Постилай ни нашироко,
турай зглаве нависоко.
Тогай Неда й говори:
- Варай, чумо, църна чумо!
Ела, чумо, да ти дадем,
да ти дадем сето платно,
да завиеш машко дете,
машко дете чумяче.
Тсгай й чума говори:
- Леле, Недо, бела Недо!
Да ми дадеш сета кукя
и я каил не се чинам,
че ти умрат твоите бракя.
Велешко; седенкарска.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске
песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович.
Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.
|