|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
307. * * *
Народни песни на македонските българи
Мажила се бела Мара,
от селото па в селото.
Погодила харна кукя,
харна кукя, харен помин,
харен помин, харен стопан,
погодила зла свекърва,
ни се търпи, ни се тегна.
Търпела е три години,
стигнала е машко дете.
Кога дете кърщеваха,
па се чуди бела Мара,
що да чини, що да стори.
Поминаха бегличие
под селото в ливагето.
Па станала бела Мара,
си облече машко рухо,
си остави машко дете.
Си отиде под селото,
под селото в ливагето.
На овчаре им говори:
- Ей, овчари, бракя моя!
Я су дошла, ви се молам,
сакате ли некой овчар?
Овчаре й говорат:
- Та сакаме, как некеме.
Ме ви каят дели Димо,
дели Димо, млат кехая.
Овцете ми изумреле,
овчаре ми избегали,
бачило ми запустиха,
от умот су поместена,
от умот за стоката.
Велешко; седенкарска.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске
песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович.
Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.
|