285. * * *

Народни песни на македонските българи

Пита Янинка Али бег,
Яниика дури от Велес,
Али бег от град от Прилеп.
Он я пита, она неке.
Она му се род кажуе -
първи, втори братучеди.
Али бег рода не гледа!
Избегна, Яна, побегна
до своя сестра Тодора,
до своего зета Никола.
Пракя, допракя Али бег:
- Никола, млади Никола!
Или ми Яна допрати,
или ти глава пресеко!
Па ми си чуди Никола,
како да Яна измами,
как да я турци предаде?
Никола ли й говори:
- Янинко, дилбер балдузо!
Я искачи се на чардак,
погледни в гора зелена,
како е гора развила
зелен здравец и петопърс,
цървено бело лиляче
и това лале алово.
Си измамила Янника,
си искачила на чардак,
погледна в гора зелена.
Низ гора шета Али бег.
Колко я виде Янинка,
добра си коня разигра,
бели си раци разгърна,
та я Янинка прегърна,
на добра е коня качи.
Яна си зета кълнеше:
- Зету ли, зету Никола!
Що ти от сърце паднало,
се у турци ти отишло.
Кога я Яна водеха,
кървава роса росеше.
Кога я Яна турчиха,
жешки каменя върнеха.
Тогай си чуди Али бег:
- Що е ова чудо големо?
Кървава роса що роси?
Жешки каменя що върнат?
Тогай я Али бег прашаше:
- Янинко, дилбер хубава!
Дали си имаш некого,
или брата, или братучед?
Янинка ли му говори:
- Али бег, млади Али бег!
Та я си немам никого.
Един брат малечек су имала,
уще мал ми го пленеле.
Татари ми го пленеле,
однеле ми го, однеле
клета земя анадолска.
Тогай си вика Али бег:
- Дали си нишан негди имаше?
- Оно си нишан имаше -
на десна рака на мал пърс.
И уще нишан имаше
на руса глава под перчик.
Тогай си вика Али бег:
- Янинко, дилбер хубава!
Та ние сме брат и сестра.
Двата ми се загърнаха,
живи ми се загърнаха,
я мъртви ми ги разгърнаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович. Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.