|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
234. * * *
Народни песни на македонските българи
Деспо ле, Деспо Дилбаско!
Седнала е Деспа, седнала
покрай ми то бел Дунав,
шарен ми гергев прид нея,
на гергев везе и плаче,
на Дунав лютом се кълне:
- Дунав ми, бел ми Дунав!
Седам години да течеш,
от седам сетни да запреш,
да ти присахне одата,
да ти беляе песоко,
да ти испукат рибите.
Тогай Дунав отговори:
- Деспо ле, Деспо Дилбаско!
Дунав що й Дунав одреви:
що ти сам толко втесал,
та ти ме лютом кълнеш?
Деспа му вели, говори:
- Дунав ми, бел ми Дунаве!
Що ми удави мой брата
сос триста души сватови,
сос дванаесет михтарджии,
с млада невеста по него,
брата ми девер до него,
милна ми сестра до невеста,
що ми млади удави?
Дунав й вели, говори:
- Деспо ле, Деспо Дилбаско!
Дунав що й Дунав одреви:
Той милин брат сам си втеса,
та си удави сватови,
млада невеста по него
и дванаесет михтарджии,
брата му девер до него,
милна му сестра до невеста.
Вчера Господ от тука помина,
та ми поръча, наръча:
"Дунав ми, бел ми Дунаве!
Деспина врата Дилбаскин,
сватба чини първнио ден на Великден,
свето върват на църквата,
на църквата да си комкат.
Ти да гу него удавиш,
че се с мене пеза бие!
Ако не гу удавиш,
да ти исахне одата,
да ти песок беляе,
да ти рибите испукат."
Затова го язи удави,
оти Господ поръча,
поръча, Деспо, наръча.
Просеник, Серско; трапезна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске
песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович.
Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.
|