|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
224. * * *
Народни песни на македонските българи
Леле, Яно, бела Яно!
Чума бие наше село, леле, Яно!
Що омъркне, не осемне,
що осемне, не омъркне.
Сичко село разбегало, бенум Яно!
Разбегало бижании,
бела Яна не е бегала,
лю си ткае тенко платно,
тенко платно бумбакерно.
Заключила бела Яна мала порта,
де е дошла върла чума,
почукнала на портите.
Стана Яно, отвори й.
Как го виде бела Яно,
одговори върла чума:
- Саде, Яно, мене ме стига!
Проговори бела Яна:
- Варай, чумо, върла чумо, бенум чумо!
Да те фата посестрима, гиди, чумо!
Посестрима приятелка,
да т' занеса бежании,
ти да видиш какви моми,
какви моми и невести,
я най-веке момчетата,
да исткае тенко платно,
тенко платно бумбакерно.
Послуша го върла чума,
леле, Яно, бенум Яно!
Те га фати посестрима,
посестрима приятелка,
остави га да исткае
тенко платно бумбакерно.
Бела Яна не го ткала, бенум Яно!
Стана Яна, та си бега.
Чини два дни, чини три дни,
стана чума, та отиде,
тай отиде на Янини,
почукнала на портите,
нема Яна, нема никой!
Цикна чума, та заплака:
- Саде Яна ми стигаше,
моята майка не фаташе,
посестрими приятелки,
да отива бижании.
Ами язи що ме мене излъжаха,
та си фати посестрима,
посестрима приятели.
Яз да ида бижании,
че там има харне моме,
харне моме и невесте,
яз остана и без Яна.
Просеник, Серско; трапезна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске
песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович.
Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.
|