220. * * *

Народни песни на македонските българи

Стояне, море, Стояне!
Стоян си майка зборува:
- Яз ке ида, мале, на тая,
на тая Перин планина
сос моите верна дружина,
да бидем млат кехая
на триста душе чобани.
Стоян си майка зборува:
- Стояне, сину Стояне!
Не ми оди та година,
да не бидеш млат кехая
на триста душе чобане.
Стоян си майка не слуша,
те се стана, те отиде
сос негова верна дружина,
с триста душе чобане.
Там' седоха мало-млого,
мало-млого девет месеца.
Сички чобани вакато дойде,
да слегат доло на полето,
търло расипаха, стадо търгнало.
Стоян кехаята вила е завила тая самовила,
та му извади и двете очи.
Стои Стоян, та се чуди
що да чини, как да прави,
йочи си нема търло да расипи,
търло да расипи, стадо да му търгне.
Верно се моли Стоян кехаята:
- Варай, юдо, юдо самовило!
Що ми юзе църните очи,
нели да ми вземеш русата глава,
що юзе църните очи!
Сички другари търло расипаха,
търло расипаха и стадо търгнаха,
моето търло не е расипано,
нетото стадо не е търгнало,
стадо ми блеи, тера да си иде,
дол на полето на моята майка.
Юда му вели, вели и говори:
- Стояне, море, Стояне!
Яз не те тебе втесувам,
лю втесува стара майка!
И га ти киниса
да идеш в гора зелена
сос триста душе другари
на тая Перин планина,
майка ти вели, говори:
"Седи ми, сину, не ходи!"
Я ти майка не послуша,
та си търгна сос чобани,
сос триста душе другари,
тешка й клетва проклела:
"Стояне, сину, Стояне!
Да идеш, сину, да идеш,
да ми очи тебе устрели
стара юда самовила."
От майка ти изун имам
да искарам двете очи.
Да пуснеш гласи високи,
белке те майка дочуи,
да чуи майка, да те прости!
На дружина Стоян зборува:
- Дружина верна, зговорна!
Я дайте ми пишан кафал,
да засвира жално, тъжно,
белке ми майка дочуе,
че е Стоян ослепел,
белке ми майка да прости,
че ми майка не пуща,
че й сам много втесал,
те отидо на тая Перин планина.
Послуша го дружина,
та му дадоха писан кафал,
те засвири жално, тъжно,
та кафало нареваше:
- Прости ми, мале, прости ми,
че язе сам тебе втесало,
тешка ми си клетва прокълнала.
Дека свири премлат Стоян,
как го дочу стара майка,
вихна си коня хранена,
запаша сабя огнена,
наметна пушка бойлия,
та отиде Перин планина.
Сички дружини доходет,
от планината слизуват,
Стоян си го нема да слезе.
Стоянова стара майка
на чобане вели, говори:
- Чобане, море, чобане!
Та каде е премлат Стоян?
- Варай, мале, Стоянова стара майко!
Стоян у гора зелена на Перин планина,
вила самовила че го е завила,
та му извади двете очи,
та ни може търло да расипи,
стадо да му търгне,
да слезе до у поле.
И га си отиде Стоянова майка,
търло расипала, стадо е търгнало,
та е слегло доле у полето,
тогай е Стоян прогледнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович. Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.