219. * * *

Народни песни на македонските българи

Стояне, море, Стояне!
Стоян си майка зборува:
- Стояне, сину Стояне!
Утром, сину, празник е,
празник е света Неделя.
Тина ке идеш на църква,
на църква, сину, да псалиш.
И майка, сину, да скорнеш,
и майка, сину, да дойде,
и майка църква да види,
и майка свеща да запали
на света Петка Неделя.
Стана си Стоян, отиде,
на майка хабер не чини
и майка църква да види,
и майка свеща да запали
на света Петка Неделя.
Сипна си майка, разбуди,
на Стоян тешко прокълна:
- Стояне, сину Стояне!
Оти не ме мене ти скорна?
И яз църква да вида,
и язика свеща да запала
на света Петка Неделя?
Да ходиш, сину, да ходиш,
две на едно да не донесеш,
едно кърпа да не вързеш,
па на Господ ти да паднеш:
"Чини ме, Боже, иленче
сос ясно слънце на чело,
сос месечина на гърло,
сос дребни звезди на снага."
Така го майка прокълна!
От дека си Стоян псалише,
още и църква не пусна,
полуде Стоян, залуде!
Ходил е Стоян, ходил е,
едно кърпа не е вързал,
две на едно не донесе.
На Бога си е паднал:
- Чини ме, Боже, иленче
сос ясно слънце на чело,
сос месечина на гърло,
сос дребни звезди на снага,
да пасе трева зелена,
да пие вода студена.
Чини го Господ иленче
сос ясно слънце на чело,
сос месечина на гърди,
сос дребни звезди на снага.
Отиде у гора зелена
да пасе трева зелена,
да пие вода студена.
От село дошло ангария,
сички на ангария да идат,
от гора дърва да берат.
И на Стоянова стара майка,
и на нея на ангария викат,
от гора дърва да бере.
Сичкото е село отишло
и Стоянова стара майка,
и тенака на гора отишла.
Сички са збрали, върнали.
Де си излезе иленче
сос ясно слънце на чело,
сос месечина на гърди,
сос дребни звезди на снага.
Сос рогови го набрало,
сос колене го наснопи,
та й вели, говори:
- Варай, бабо, стара майко!
Що се е в гора видело,
а в село да не си кажала.
Сос рогови па й товари.
Кинисала Стоянова майка
от гора в село да иде,
па й Стоян одговори:
- Варай, бабо, стара майко!
Мощне ти се верно мола,
що си в гора видела,
да не си в село кажала.
Още Стоянова стара майка,
още дърва не разтовари,
на селяни зборува:
- Селяни, море, селяни!
Сички сме били а в гора,
дали сте вие видели?
Язи са видела иленче
сос ясно слънце на чело,
сос месечина на гърди,
сос дребни звезди на снага.
Сос рогови да ми набере,
сос колинеа да ми наснопи,
та ми поръча, наръча:
"Варай, бабо, стара майко!
Що си а в гора видела,
да не си на село кажала."
Па се върна, ми товари,
сос рогови ми товари
и верно ми се помоли:
"Варай, бабо, стара майко!
Що си в гора видела,
да не си в село кажала!"
Стоянов мил калитата,
мощне туфекджия,
те се собраха селото,
да си гонет иленче.
Гониха го, що гониха,
само иленче излезе.
Стоянов мил калитата
как завърте пушката,
та си удари иленче.
едва е душа проговори:
- Селяни, море, селяни!
На сички дел дадейте,
на мой калитата
голем дел да дадете
и на майка голем дел да дадете,
белке се майка наеде,
що ме тешка клетва прокълна!
Тога га е майка текнало,
че го на Стоян прокълна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович. Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.