|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
204. * * *
Народни песни на македонските българи
Изгреяли са, изгреяли са две слънца,
не са били две слънца,
лю са били два сина
и двата от една вода миеха,
и двата от една рида се бришеха,
и двата ги от едноч армоса,
и двата от едноч ожени,
оти се мощне милуваха,
да не им хатер остане.
Докараха до две снахи,
до две снахи, до две кучи,
разделиха до два брата,
мегю брати гора расадиха,
мегю брати вода донесоха,
да не могат да си видат,
не да видат, не да чует.
Голем брата сълзе рони,
сълзе рони, Бога моли:
- Ой, Боже ли, мили Боже!
Я исахни тая гора,
да присушиш тая вода,
да си вида милен брата,
що се ние милуваме,
милуваме, драгуваме.
Бог поможе, та исахна тая гора,
Бог поможе, та присуши тая вода,
та си виде милен брата,
пригърна го, душа даде.
Просеник, Серско; лазарска.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске
песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович.
Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.
|