167. * * *

Народни песни на македонските българи

Море варай, Руже, бело Руже!
Море чула си, или не си?
Де излегло подарчето,
подарчето от селото,
да си берет селски моми,
да жниет ангария,
ангария жълто просо,
и на Ружа си зборуват:
- Айде, Ружо, айде, друшко,
да идеме тука доло,
да си жниеме жълто просо.
Я Ружа майка не га пуща:
- Седи, Ружо, седи, керко,
че утри ми два празника,
ем Илинден, хем Маринден.
Ружа майка не послуша,
та си юзе сърп а в ръки,
кърпо на рамото.
Ружа майка прокълна га:
- Варай, Ружо, мила керко!
Лю да никнеш, да зажниеш,
да те изеде люта змия,
люта змия, десна ръка.
Та станаха, отидоха.
Ружините милни друшки
на Ружа си зборуваха:
- Варай, Руже, мила друшко!
Никни, Руже, да зажниеш,
че ти имаш лека ръка.
Кърст си чини бела Ружа,
кърст си чини среща слънце,
никна Ружа да зажние,
изеде га люта змия,
люта змия осойница.
Я Ружа си зборуваше:
- Кешке майка да послуша!
Варай, друшки, мили друшки!
Я идейте, я кажайте
на моята стара майка;
да не кажете ка ме изеде
люта змия осойница,
лю идейте и речейте:
"Ружа сме го оженили."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович. Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.