16. * * *

Народни песни на македонските българи

Де е дошел ден Великден,
ден Великден, ден Гюрговден.
Та седнаха да поручат,
поручаха и станаха,
примениха, наредоха,
отидоха на хорото,
се фатиха да играет.
Костандата харамия,
та си слезе от гората,
от гората харамиче,
та си слезе край църквата,
край църквата на хорото.
Тая мома, що играе,
що играе най-напреди,
и хубава, и гиздава,
слънце грее.
Как' га виде Костандата,
та си плесна бели ръки,
пригърна га, целива га.
И га, се назат оберна,
запали се тая църква,
тая църква Света Мария.
На майка му се зборува:
- Варай, мале, мила мале!
Тая мома, що играе,
що играе най-напреди,
примепена, наредена,
слънце грее, мила мале,
пригърна га, целива га,
църквата се запалила!
- Варай, сину, бре, Костанда,
тая е, сину, тоята сестра,
тоята сестра, най-малката.
Та си плесна двете ръки:
- Грехотице, мили Боже!
Грех от Господ, срам от люди,
че целива милна сестра,
милна сестра, най-малката!
Та се фърли во вогеньо:
- Гори, гори, пущен воген,
що си падна от яснина,
от яснина без облаци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.10.2007
Народни песни на македонските българи. Съставител Стефан Веркович. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Народне песме македонски бугара. Скупио Стефан И. Веркович. Книга Прва. Женске песме. У Београду. 1860 (Фотот. изд. - София, 1980).
Народни песни на македонските българи. Събрал Стефан Веркович. Под редакцията на П. Динеков. 2. изд. София, 1966.