99. НОЙКО ЧОБАН И ЛИЧНО СТАДО

Вековно наследство

Станенине, Господине,
Господине, болярине!
Припаднала тъмна мъгла
по планинина, по рудина;
ту припадна, ту си вдига.
Не е било тъмна мъгла,
но е било Нойко овчар,
Нойко овчар с`сиво стадо:
девет хиляд сагмалици,
още толкоз яловици;
девет хиляд вакли овни,
още толкоз шилетина.
Напред върви Нойко овчар
и по него югич овен;
на врата му злато звънец.
Нойко свири с меден кавал,
Югич дрънка злато звънец,
та приглаша на кавала;
най-подире сто овчари,
сто овчари с криви геги.
Сиво стадо зачелева,
зачелева, закрилева
по планини, по рудини.
Нойко свири, та размамва,
та размамва и развраща
сиво стадо по рудина,
по рудина, по зелено,
и ги води край езеро,
край езеро самовилско,
да ги пои цибра вода.
Тебе пеем, станенине,
тебе пеем, Бога хвалим,
хай наздраве, домакине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.