95. СВЕТИ СТЕФАН, СВЕТА ПЕТКА И СВЕТА НЕДЕЛЯ

Вековно наследство

Станянине, Господине!
Цар ми Стефан вечераше;
що му беше вечерата?
Царска манжа мрена риба,
долноземско бело гроздье,
цароградско добро вино.
Две му слуги диван стоя,
света Петка и Неделя,
диван стоя, вино служа.
Цар им Стефан говореше:
- Фала вамо, до две слуги,
кой ми ще се юнак нае,
та запея царска песен?
Той час викна перва слуга,
перва слуга света Петка,
та запея царска песен:
че обникна у рай божи,
че обникна чудно дърво,
маламено, столовато,
се му дебел позлатена.
Цар ми Стефан говореше:
- Фала вамо, до две слуги,
това не е царска песен,
друго бива царска песен!
Кой ми че се юнак нае,
да прокопа три планини,
три планини, три рудини,
да сабере сата вода,
сата вода кладенчова,
да я сведе доле полье,
нана друмове цароградски,
да направи бела чешма,
да посади чудно дърво,
чудно дърво зелен явор;
кой ка мине по друмове,
кой ка мине да намине,
да си седне на сенчица
и да пийне студна вода,
па да рече: "Бог да чува,
Бог да чува, Бог да рани,
Бог да рани тая душа,
що направи бела чешма
и посади това дърво,
това дърво зелен явор!"
Станянине, Господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.