90. ХВАЛБА НА ЛОЗА, ОВЦА И ДЮЛЯ

Вековно наследство

Похвали са крива лоза:
- Аз съм лоза родовита,
родовита, плодовита:
от главинка по кошничка,
от дюлюмче возилничка,
возилница, стотилница!
Зачула я бяла ройка,
отговаря бяла ройка:
- Ти си лоза родовита,
родовита, плодовита;
разделибратя, разцепиглава!
Похвали са бяла ройка:
- Аз съм ройка, бяла ройка,
бяла ройка родовита,
родовита, даровита,
че съм одарила сички бърда,
по сяко бърдо полугарче,
по сяко трънче по фъндаче!
Я да додиш по Колада,
да ми видиш мойта дарба,
що съм старци подарила
със калпаци и късаци,
що съм момци подарила
със късаци и кълпаци
що съм моми пременила
с писани калци и калцуни!
Че я зачу желта дюля,
желта дюля отговаря:
- Аз съм дюля родовита,
родовита, плодовита:
от клонченце по кошченце,
от се дюля по прешевци!
- Тебя пеим, Бога славим!
Що по небе дремни дзвезди
и по земя дремна трева,
толкоз здраве в тази къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.