9. ОВЧАР И ПИРИНСКА ЮДА

Вековно наследство

- Да знаиш, майчю, да знаиш
каква съм мома загалил
на ворх Пиринска планина!
На ден ми по дваж дохода,
по две ми китки дониса,
ноще ми по триж дохода,
по три ми китки дониса,
по три червени абалки,
ала хи двори не знаем,
ни двори, майчю, ни порти!
- Питай е, сину, питай е,
отде ще ти са казува,
чие ще да е дъщере?
- Питах е, майчю, питах е,
ала са на смех казува!
Аднаж са каже от изник,
другош са каже от заник;
дене са, майчю, казува
от големото Райково,
кехайова е дъщере.
Ноще са, майчю, казува
от ворх Пиринска планина,
хайдут Колююва дъщере.
- Сину лю, я мой, сину лю,
ела ти майка сабере
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и вратикана,
и белана куминига;
да ти ги вшием, сину лю,
в калпакан и поесене,
че иди, сину, при нее
на ворх Пиринска планина.
Ако та близо наближи,
че си е мома хубава,
пак ку далеко побегне,
че ми е юда пиринска.
Стана му майка, посабра
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и вратикана,
и белана куминига,
че му ги майка зашила
в калпакан и поесене.
А ги си Стоен отиде
на ворх Пиринска планина,
мома даалеко побегна
и си Стоену думаше:
- Фарли, Стоене, калпакан,
калпакан и поесене,
тогав ща близо да дойда,
да ти, Стоене, донесам
зелен пирински здравечек,
здравечек, китка червена!
Стоян си мамка подмами,
свали червени поесе,
фарли калпакан на земе,
тогав го мома наближи,
наближи през кръст пригребе;
от земьона го дигаше,
на небоно го качеше,
от небоно го свалеше,
на земьона го спускаше
и си Стоену думаше:
- Да си ти кажем, Стоене,
чия е майка по-хитра,
как са, Стоене, сабира
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и вратикана,
и белана куминига!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.