77. ЧУДНО ДРЪВЧЕ НА МЛАДА БОГА

Вековно наследство

- Ой те, дръвце, право дръвце,
де си расло толко тънко,
толко тънко, та високо?
Отговаря тънко дръвце:
- Ой та тебе, малка моме,
малка моме, кривоперке!
я съм расло тамо горе,
тамо горе на планина,
на планина, на рудина,
край езеро самовилско,
отсече ме вакъл овчар,
донесе ме да ме сади
край огнище, край трапези.
Я съм, моме, златно дръвце,
златно дръвце плодовито,
ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земя;
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато;
слез ще по мен Млада Бога,
ще дарува добра дарба:
на момата - дребен бисер,
на майката - чисто сребро,
на бащата - сухо злато,
пълна къща със дечица,
със дечица, със агънца,
със теленца, със конченца,
със яренца, със прасенца,
със пчелици левогривки!
Живот, здраве, веселие!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.