71. СВЕТИ НИКОЛА И ГЕМИДЖИИ

Вековно наследство

Света Петка служба служи,
служба служи, дете плете,
та позова осъм-девет,
осъм-девет кадевлъци.
Що позова, се и дойде,
свет Илия позовчиа.
Па се шетна света Петка
из трапези шестореди,
шестореди, седмостълби,
та съгледа, чеи нема,
че и нема главен светец,
главен светец, свет Никола,
па Илии отговара:
- Хей, Илийо, позовчийо,
да какво си позовчиа,
да камо ми главен светец,
главен светец, свет Никола?
Свет Илия отговара:
- Хвала тебе, света Петко,
три пъти му дома идох,
него дома не затичам,
току ми го показуя,
по морето гемеджия!
Света Петка отговара:
- Хей, Илийо, позовчойо,
я си земи до два рога,
до два рога позлатени,
на три места прековани,
на четири позлатени,
та отиди у ливагье,
у ливагье шесторедо,
под дървото седмостълбо,
та засвири и налево,
и налево, и надесно,
он че чуйе, сам че дойде.
Като везе свет Илия
до два рога позлатени,
на три места прековани,
на четири позлатени,
па отиде у ливагье,
у ливагье шесторедо,
под дървото седмостълбо,
та засвири и налево,
и налево, и надесно,
та я дочу свет Никола,
щом я дочу, сам е дошъл.
На нодзе го дочекаа,
на ръце го префанаа,
туриа го у трапези,
у трапези шестореди,
дадоа му чаша вино.
Ка я везе свет Никола,
ни я пие, ни напива,
ни я дава, ни предава,
на заусна, та задрема,
та изпущи златна чаша;
трепна с крило, прифана я,
не даде и зем да падне,
ни и даде да разсипе.
Два се светци спогледнаа,
Един беше свет Йован,
али други свет Илия,
та Никола питуваа:
- Хей, Николо, свет Николо,
откол дойде на трапези,
дадохме ти чаша вино,
ни я пиеш, ни напиваш,
ни я даваш, ни предаваш;
на засуна, та задрема,
та изпущи златна чаша,
трепна с крило, прифана я;
не даде зем да падне,
ни и даде да разсипе.
Отговара свет Никола:
- Хвала вие, два светии,
нал питате, да ви кажем:
подухнал ми тих бел ветър,
та разнишал Бело море,
та откарал три гемии
на зло место безбродливо,
безбродливо, тиняиво,
гемеджии Бога мола,
сите светци споменяват
за менека най-повече,
та съм търчал, та оправях,
та оправях гемиите!
Свети Йован отговара:
- Ей, Николо, свет Николо,
като иде, та оправя,
що имаше у гемии?
Свет Никола казуваше:
- А Йоване, свет Йоване,
нали питаш, да ти кажем:
една беше църни дрехи,
църни дрехи калугерски,
а другата жълти восък,
на трекята бели тамян;
беа пошли на хубава,
на хубава Света гора.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.