66. АВРАМОВА ЖЕРТВА

Вековно наследство

Що си беше Аврам гостолюбец,
ала нема от сърце рожденье!
Па са оно на Бога помоли:
- Дай ми, Боже, от сърце рожденье
и него чем курбан да закольем,
че го закольем на Свети Гьоргиа!
Дал му Господ това мъжко дете,
чувало го до една година.
Прати Господ два бързи ангела:
- Айде, Аврам, що си издумало,
немой да си от дума назаде!
Аврам се е тогай помолило:
- Остайте го до три бре години,
ега ми сал дума продума,
ега му дума запазим!
И они са тогай оставили,
оставили дете до три годин.
Настанало тамън три години,
па са дошли два бързи ангела:
- Айде, Аврам, що си издумоло,
немой да си от дума назаде!
Говорил е Аврам гостолюбец:
- Чуйте мене, два бързи ангела,
тамън сам му дума запазило,
да живее до седем години!
Настанало до седем години,
па са дошли два бързи ангела:
- Айде, Аврам, немой да си назад,
назад да си от твоята дума!
Тогай стана Аврам готолюбец,
та си зема той влашки ножове,
да ги зема, та даги заостри.
Говорило нему мъжко дете:
- Леле тате, Аврам гостолюбец,
защо остриш той влашки ножове?
Аврам си му тогай отговара:
- Леле сине, леле мое чедо,
острим ножи, тебе че те кольем!
И оно му тогай отговара:
- Леле тате, Аврам гостолюбец,
немой да ме у дворове кольеш:
моя майкя како че ме гледа?
Но ме карай у незната река,
тамо има дърво масленево,
та ме вържи там да ме закольеш!
Откарал го у незната река,
вързал го е дърво масленево.
Говорило това мъжко дете:
- Леле тате, Аврам гостолюбец,
я соблечи свила и кадифе,
че ме кольеш да се не кървавиш!
Соблече се Аврам гостолюбец,
фана дете за русата коса,
извил му е глава воз небеса,
тръгна ножи, богми, да го колье.
Нещо му се гласи зачуяха:
- Таком Бога, Аврам гостолюбец,
я не кольи твое мъжко дете,
развърти се налево-надесно,
що си видиш, това да закольеш!
Зади него дори два овнове,
два овнове със вити рогове;
а ги закла и дете остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.