64. ГОСПОД, АНГЕЛИ И ЯНКА БЕЗГРЕШНА

Вековно наследство

Имала й мама, имала й
една дъщеря Енчица:
туй за син, туй за дъщеря
и нея Господ намрази:
даде и болест да лежи.
Лежала й малко и много,
лежала й девет години,
изгнои девет пустелки
и девет пъстри възглави,
пак не се мами вгрозила,
мами си, още тейно си...
Господ ангели думаше:
- Ангели, слуги Богови!
Вий не сте ме много слушали
и сега ще ли послушате?
В Енкини да отидете,
Енкина душа земете,
Енкина душа безгрешна,
безгрешна душа, праведна,
че я във рая донесте,
в рай божи, в равна градинка,
цветето да ни полива,
полива, цвете да краси!
Ангели Бога слушали,
слушали, послушали го,
че са си в Енкине отишле,
Енки душата да земат:
не можали да я извадят,
от майкини и плачове,
от тейнови и жалове,
че са се назад върнали
и са на Бога казали:
- Боже ле, вишни Господи!
Ний не можахме, божне ле,
душата да и извадим,
от майкини и плачове,
от тейнови и жалове...
Господ ангели думаше:
- Ангели, слуги Богови!
И туй ли да ви науча?
Земнете китка ключове,
отворете маджар сандъци,
извадете златни ябълки,
че у Енкини идете,
сред дворите ги фърлете.
Баща и ще се загледа,
майка и ще се залъже,
че и душата земнете
и я в рай божи донесте,
в рай божи, в равна градинка,
цветето да ни полива
и градинката да краси.
И ангели са станали,
зели са китка ключове,
отключили маджар сандъци,
извадили златни ябълки,
че у Енкини отишли;
златни ябълки фърлили
у Енкините дворове.
И майка и се загледа,
и тейно и се залъга,
че са и душа извадили
и я в рай божи занесли,
в рай божи, в равна градинка,
цветето да му полива
и градинката да краси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.