62. БОЛЕН ЮНАК И ОРЛИ

Вековно наследство

Маре Стоене, Стоене!
разболял се е млад Стоян
на връх на Стара планина.
Нямало кой да го гледа,
гледали са го два орла,
два орла, два мили брата:
с уста му вода носиле,
с криля му сенка чинеле.
Стоян на орли говори:
- Два орла, два мили брата!
По-нагоре се дигнете,
догде ми душа излезе,
та па тогава паднете,
бяло се месо наяжте,
черни се кърви напийте,
бяло е месо юначко
черни са кърви левентски.
А орли кажат Стояну.
- Море, Стоене, Стоене!
Та не сме дошле, Стоене,
кръвите ти да пиеме,
ами сме дошле, Стоене,
теб да си юнак гледаме.
Знайш ли, Стоене, паметвиш,
кога в пожара горехме,
ти си тояга подаде,
та ни из пожар извади?
Стоян на орли говори:
- Два орли, два мили брата!
Аз немам мило братенце,
вие сте мене два брата,
знайте ли мойте дворове?
Там има дръво кръстато,
идете в мойте дворове,
паднете на това дръво,
та жално, милно грачайте:
"Ти Стоянова майчице,
я хайде да те заведем,
при твоего сина Стояна,
че бежи, та ще умре;
че му си ризи ошила
на личен ден на Прокопий,
и люто си го проклела;
пуста се клетва сбъднала,
сбъднала скоро стигнала."
Послушале го два орла,
па си на двора отишле,
та на дръво паднале,
па жално, милно грачале,
излязла майка Стояну,
та е со орли отишла
та я при Стоян завеле
на връх на Стара планина.
Кат го видяла майкя му
жива го тя прегърнала,
а мъртви се разгърнале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.