59. КЕРВАНДЖИЯ И БИВОЛИТЕ МУ

Вековно наследство

Събрали ми са, подбрали
селяне и чорбаджии
на Ирин-Пирин планина,
печено агне да ядат,
червено вино да пият.
Яли са, джанам, и пили,
един си други думаха:
- Кой ще ни бъде керванджи,
бейлик жилязо да вози?
Стоенчов тато думаше:
- Аз имам момче татово,
то има кола жилязна,
то има мелез биволи,
то ще ни бъде керванджи,
напред кервана да върви,
петстотин кола да води!
Стоенчов тато думаше:
- Стоенчо, момче татово,
хайде, Стоенчо, да идеш
на пуста дълга ангара,
петстотин кола да водиш,
напред кервана да вървиш!
Стоенчо дума тато си:
- Тато ле, тато Иванчо,
кой ще ми оре нивята,
кой ще ми копай лозята,
кой ще ми коси чеире!
Стоенчов тато думаше:
- Стоенчо, момче татово,
аз ще ти ора нивята,
аз ще ти копам лозята,
аз ще ти коса чеире!
Стоенчо дума Петкани:
- Петкано, булка хубава,
аз ще, Петкано, да ида,
на пуста дълга ангара,
петстотин кола да водя,
ти да ми мари приготвиш
дур девет пещи хлябове.
Петкана булка хубава
и тя му мари приготви
дур девет пещи хлябове.
Понделник на път тръгнали,
вървели, що са вървели,
до Липца река стигнали,
Липца им ишла-приишла
барабар със бреговете.
Стоенчо дума биволи:
- Сакарчо, русчиченино,
Караманчо, ямболченино,
ако ме накрай изведете,
ще ви рогата позлатя,
ще ви рогата посребря!
Биволи думат Стоенчо:
- Стоенчо, наш чорбаджико,
извади ален ръченик,
че си очите превържи,
че са на кола възкачи.
Стоенчо биволи послуша,
че си очите превърза,
че са на кола възкачи.
Биволи в река навлязли
и са на края излязли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.