Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

56. ДЕТЕ ОТ КАМЪК

Вековно наследство

Одила Стойна бездетка,
бездетка Стойна, без рожба.
Рано станала в сабота,
висок си чардак изкачи
у тия нови одаи,
в чемшир разбое влезнала
да таче платно, коприна.
В разбой я дремка намери,
та я на платно преспала,
чудни си съни сънува.
Като се Стойна събуди,
тя на свекърва продума:
- Мале ле, мила свекърво,
като си платно бре тачех,
в разбой ме дремка намери,
та съм на платно преспала,
чудни си съни сънувах:
да стана рано зарана,
та бели менци да зема,
на Дунав д`ида на вода,
да вгаза Дунав до пояс,
да зема камик мермерен,
у кърпа да го увия,
па да го тура у пазва,
от лева страна до сърце -
като ми сърце бре диша,
камико да се отопли,
кога му време бре дойде,
мъжка ще рожба да стане!
Свекърва Стойни казала:
- Стойне ле, мила снахо ле,
сичко си, снахо, вършила,
извърши, снахо, и това,
ега се съни бре сбъднат!
Рано е Стойна ранила,
та си на Дунав отиде,
студена вода наляла,
загази Дунав до пояс,
избра си камик мермерен,
па го у кърпа увила,
у бели пазви турила,
от лева страна до сърце.
Девет го месеца носил
Кога му време бре дойде,
Стойна си камик извади,
в свилни го пелени повила,
със сърмен го повой вързала,
в златна го люлка турила,
че си на либе продума:
- Я стани, либе, я стани,
я иди, либе, сред село,
сред село, либе, в механа,
па да се, либе, обръснеш,
язе ще меса кравае -
мъжка си рожба имаме,
да викаш кумо да дойде,
да дойде да се не мае,
та рожба да ни бре кръсти!
Че стана Стоян, отиде
сред село Стоян, в механа,
та ми са Стоян обръсна,
е че си дома отиде.
Стойна кравае извади,
тури ги в торба шарена.
Че стана Стоян, отиде,
та кумо да си доведе.
Стоян си кумо доведе,
па са в трапеза седнале.
Кумо на Стойна думаше:
- Стойне ле, млада кумице,
хайде ми дете донеси,
да идем да го кръстиме!
Стойна на кумо продума:
- Почакай, куме, поседи:
сега съм дете къпала,
къпала, още приспала,
та да се дете не сабуди!
Три дни са яле и пиле,
Кумо на Стойна продума:
- Я стани, Стойне, я стани,
та мъжка рожба донеси,
да идем рожба да кръстим!
Стойна на кумо продума:
- Почакай, куме, поседи:
сега съм рожба дигнала,
дигнала да я повиа!
Па стана Стойна, отиде
у тиа нови одаи,
та се над люлка наднесе.
На люлка Стойна заплака,
горещи сълзи ронеше,
сама си Стойна думаше:
- Боже ле, мили Боже ле,
два пати кумо ка лажа -
студен е камик па камик!
Като е Стойна плакала,
гласи се в небо слушале.
Самси се Господ почуди
какви са тиа писоци.
Та си ангеле повика:
- Ангеле, божи постоле,
бързо наземи слезнете,
та вижте чудо големо:
какви са тиа писоци?
Дали е гладна година,
или е морна мориа?
Покрай Дунаво минете:
да не е Дунав дотекъл,
гемии да си потопи!
Бързо ангеле слезнале,
редом поземи одиле,
покрай Дунаво минале,
че са си стойна виделе,
родила камик мермерен:
ни нозе, камик, ни раце,
ни уста, камик, ни очи,
ни божо лице на него.
Кат си ангеле отишле,
они на Бога казале:
- Боже, вишни Господи,
нито е гладна година,
нито е морна мориа:
Дунав си тио течеше,
гемии по Дунав плаваа -
Стойна е рожба родила,
родила камик мермерен!
Господ ангеле продума:
- Скоро наземи слезнете,
та дайте душа на камик!
Като ангели отишле,
нови одаи светнале,
свилни пелени шавнале,
златна е люлка скръцнала,
мъжко е дете ревнало!
Стойна си рожба прегърна,
та го на кумо занесе,
че са у церкви отишле.
Доде си дете кръстеле,
Стойна е риза ушила
от чисти бели бисере.
Като са дошле от църква,
кумо и дете предаде.
Стойна от радост плачеше,
на кумо рака целува,
бисер му риза подари.
Три дни са яле и пиле
и мъжка рожба прооди.
Стойна на кумо продума:
- Почекай, куме, поседи,
та рожба да ни наплетеш.
Стойна си гозби наготви,
сичко си село викала:
три бъчви вино изпиа,
четвърта - бистра ракия.

 


Софийско (СбНУ 44).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.