55. РОЖБА ОТ СЪРЦЕ

Вековно наследство

Елке джелепко, булка хубава,
знеш ли, Елко, повниш ли, либе,
кога се двама любехме?
Две сирачета, две сиромахченца:
нийде си нищо, Елко, немахме,
сега си, Елко, сичко сдобихме,
саде си, Елко, едно немахме,
от Бога дарба, от сърце чедо.
Я стани, Елко, я стани, либе,
та си отключи нови сандъци,
та си напълни мешин дисаги,
мешин дисаги с тежко имане,
че ща да ида по Влашка земя,
по Влашка земя и по Богданска
пари да арча и ща да питам.
Та ща да питам билка за рожба,
да си добием от Бога чедо.
А Елка си му тихом говори:
- Е ми та тебе, либе Стояне!
Не оди, либе, по Влашка земя,
по Влашка земя и по Богданска,
айде да идем на свети Иван,
на свети Иван, на Рил манастир,
да се поклоним, да се помолим,
давно добием от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце чедо;
ще да изпишем нова одая
и да се изпишем ние двоица.
И Стоян си е Елка послушал,
та са отишли на свети Иван,
на свети Иван, на Рил манастир.
Изминале са поле широко,
настанале са гора зелена,
та па си Елка напред вървеше,
на път се изпречи змия осоя,
а Елка си и тихом говори:
- Ей ми та тебе, божьо пиленце!
Я се махни, път да си заминем,
че щем да идем на свети Иван,
на свети Иван, на Рил манастир,
да се поклоним, да се помолим,
и ще изградим нова одая,
ще се изпишем ние двоица
и тебе ще изпишем, божьо пиленце,
давно добием от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце чедо.
Я змията и тихом отговаря:
- Ей ми та тебе, Елко джелепко!
Я си сляз, Елко, от конят,
та си разбради жълтата кърпа,
та я разбради и я постели,
да ти изблювам разкобничето,
да го пиете двама със Стоян;
че стана, Елко, три дни как ода
по планините, по равнините,
дорде ви найда разкобничето.
И Елка си я тогиз послуша,
та си е слязла тогиз от коня,
та си разбради жълтата кърпа,
та я разбради и я постлала,
та и изблюва разкобничето,
та си го пиле двама със Стоян.
Па си отишле на свети Иван,
на свети Иван, на Рил манастир,
поклонили се, помолиле се,
юградиле са нова одая,
изписале са се тия двоица
и между тях божьо пиленце,
и добиле са от Бога дарба,
ог Бога дарба, от сърце чедо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.